Артър & Джордж [bg]

— Още не. Но миналия месец бях в Албърт Хол, когато той изнесе беседа пред Кралското географско дружество и получи медал от Уелския принц.

— Аз също — отговаря тя. Не е очаквал подобно нещо.

Той й разказва как, след като преди няколко години прочел описанието на Нансен за пътешествие със ски през Норвегия, решил да си купи чифт от тези пособия; как карал ски заедно с братя Брангер по високите склонове край Давос и как Тобиас Брангер го записал в хотелската книга като Sportesmann. После подхваща историята, която често разправя като допълнение към предишната — как си загубил ските на един заснежен склон и трябвало да се пързаля надолу без тях, само че натоварването върху дъното на вълнените му панталони… и всъщност това е една от най-интересните му истории, макар че при сегашните обстоятелства вероятно ще пропусне да спомене как накрая му се наложи цял ден да стои с гръб към стената… но тя вече е престанала да го слуша. Стъписан, той млъква.

— Бих желала да се науча да карам ски — казва тя.

Това също е неочаквано.

— Имам отлично чувство за равновесие. Яздя от тригодишна.

Артър е леко засегнат, че не го оставиха да довърши разказа за скъсаните си панталони, който включва и имитация на шивача с неговите уверения за трайността на вълнения плат. Затова категорично отсича, че е твърде невероятно жените — става дума за жените с добро възпитание, а не швейцарските селянки — някога да се научат да карат ски, като се имат предвид необходимата физическа сила и присъщите рискове на това занимание.

— О, аз съм много силна — отвръща тя. — И като гледам фигурата ви, сигурно имам по-добър усет за равновесие от вас. Предполагам, че ниският център на тежестта е предимство. И понеже съм много по-лека, няма да пострадам толкова зле при падане.

Ако бе казала само „по-лека“, наглостта й навярно щеше да го засегне. При думите „много по-лека“ той избухва в смях и обещава някой ден да я научи да кара ски.

Необикновена среща, мисли си той през следващите дни. Спомня си как тя подмина с мълчание писателската му слава, как наложи тема за разговор, как прекъсна една от най-популярните му истории, как изрази амбиция, която някои биха нарекли недостойна за дама, и как се присмя — е, почти се присмя — на едрата му фигура. И все пак успя да стори всичко това безгрижно, сериозно и с чар. Артър е много доволен, че не се засегна от непреднамерената закачка. Изпитва нещо, което не е чувствал от години — задоволството от успешен флирт. А сетне я забравя.

Шест седмици по-късно на един музикален следобед той я заварва да пее една от шотландските песни на Бетховен под акомпанимента на усърден дребосък с бяла вратовръзка. Артър се отдръпва назад, за да не забележи тя, че я наблюдава. След изпълнението двамата се срещат в присъствието на други хора и тя се държи любезно, но хладно, тъй че е трудно да се разбере дали си спомня за него.