Жив или мъртъв [bg]

Клиентите се намираха в товарната част, на поставените от Виталий надуваеми дюшеци и няколко сгъваеми стола. Седяха, пушеха, разговаряха тихо и не го притесняваха за нищо. Даже си носеха собствена храна. Добра идея. Ваня не се славеше с уменията си на готвач и предлагаше предимно готови храни за руската армия, които купуваше от един сержант снабдител в Архангелск.

Около тях цареше странна тишина. Самолетите летяха твърде високо, за да се чуват, а дори и светлините им се виждаха трудно и много рядко — толкова далече от цивилизацията се намираше тази част на Русия, в която живееха авантюристи или природолюбители, както и местните рибари, които се прехранваха едва-едва от морето. Освен в отмиращия руски флот тук нямаше работа, а и половината от работата включваше почистване на кашата, причинила смъртта на някой моряк.

Но Виталий си спомни, че не затова е тук и то дори му харесваше по някаква причина. Винаги чист въздух, дълга зима — нещо, което истинският руснак носи в кръвта си и което го отличава от по-низшите европейски породи.

Провери часовника си. Слънцето изгряваше рано. След пет-шест часа щеше да се раздели с клиентите си, да ги остави да си пият чая и да закусват хляб с масло. Той пък имаше бекон, но без яйца.

Сутринта щеше да излезе в морето и да наблюдава търговските кораби. Тук ги имаше изненадващо много. В превоза с кораб до новите нефтени находища и златодобивния комплекс в Есей имаше повече икономически разум от този с камиони или железница. А освен това изграждаха нефтопровод към европейската част на Русия, предимно с пари от американски концерни. Местните наричаха това „американска инвазия“.

„Стига за днес“ — каза си той. Отпи последната глътка водка и се разположи на дюшека, който беше сложил на палубата на рубката в очакване да поспи следващите пет или шест часа.