Жив или мъртъв [bg]

— Ако си спомняш, аз опитах.

— Тогава защо Арни е тук?

— Ти откога си толкова любопитен?

— Моята работа е да гледам разни неща и да разбирам какво става.

— Семейното проклятие — отбеляза Ван Дам.

В този момент в стаята влезе Сали.

— Я, виж ти кой е дошъл.

— Приключи ли с дисекцията на трупа? — запита брат й.

— Трудното е да го събереш обратно и да го пуснеш да си иде — отговори му Оливия Барбара Райън. — Много по-добре е от работата с пари — мръсни неща са парите, пълни с микроби.

— Не и от компютъра. Така са приятни и чисти.

— Как е моето момиче номер едно? — запита бившият президент.

— Ами взех марулята. Органична. Единственият верен път. Мама ми каза да ви напомня, че е време да правите пържолите на грила.

Сали не одобряваше пържолите, но знаеше, че са единственото нещо, което баща й можеше да приготвя, освен бургерите. Тъй като сега не беше лято, трябваше да ги правят на газовия грил в кухнята, а не отвън на дървени въглища. Тази покана се оказа достатъчна, за да накара баща й да стане и да се отправи към кухнята и да остави Джак и Арни.

— Е, господин Ван Дам, той съгласи ли се?

— Мисля, че трябва да се съгласи, независимо дали му харесва. Страната има нужда от него. Освен това ме наричай Арни, Джак.

Джак въздъхна.

— Това е единият семеен бизнес, който не ме интересува. Заплатата не е достатъчна за всички разочарования, с които е свързан.

— Може и да е така, но как да откажеш на родината си?

— Никога не са го искали от мен — отговори Джак, като послъга малко.

— Въпросът е винаги вътрешен. А баща ти едва сега го чува. Какво ще прави ли? Ами ти си му син, по дяволите. Познаваш го по-добре от мен.

— Трудното е, че тате е всички ние — мама и децата. Мисля, че преди всичко е верен на нас.

— И така трябва. Я ми кажи има ли някое хубаво момиче в живота ти? — запита Ван Дам.

— Още не.

Това не беше съвсем вярно. Двамата с Бренда излизаха вече месец и повече и тя се оказа специална жена, но Джак все още се чудеше дали е чак толкова специална. Специална като за показване пред родителите.

— Тя е там и чака да я намериш. Добрата новина е, че и тя те търси точно сега.

— Вярвам ти. Въпросът е дали ще съм стар и посивял, когато това се случи?

— Бързаш ли?

— Не особено.

Сали се показа на вратата.

— Вечеря за онези, които желаят да погълнат плътта на някое невинно и безобидно същество, хладнокръвно убито в Омаха вероятно.

— Е, животът му не е бил напразен — отговори Джак.

Арни се включи:

— Да, носили са му храната, имало е много приятели, всички на неговите години, никога не е трябвало да ходи твърде далече, никакви вълци, а и добри медицински грижи за всякакви болести…

— Но има само едно — рязко отвърна Сали, като ги поведе нагоре по стълбите. — Накарали са го да се катери по стръмна бариера в клетка, в която са му пробили мозъка с въздушен чук.

— А не мислиш ли, млада госпожице, че марулята може би вика, когато я отрязват от стъблото?

— Трудно е да ги чуе човек — обади се Джак. — Много са им малки гласните струни. А ние сме месоядни, Сали. Затова имаме толкова малко емайл по зъбите.