Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Той пак се отнесе и Гуилъм търпеливо го зачака да се върне. Защото, докато Смайли се беше концентрирал върху Карла, Гуилъм се беше концентрирал върху Смайли и в този момент беше готов да го последва навсякъде, само и само да бъде край него и да чуе историята до край.

— От доклада на американските агенти знаех, че Герстман е заклет пушач на „Кемъл“. Поръчах да ми донесат няколко пакета — нали така казват американците? — и помня, че се почувствах много странно, когато дадох парите на пазача. Разбираш ли, имах чувството, че Герстман видя нещо символично в преминаването на парите от мене към индиеца. Тогава носех парите в специален колан. Трябваше да бръкна и да отделя една банкнота от пачката. Погледът на Герстман ме накара да се почувствам като мръсен империалист. — Той се усмихна. — А аз със сигурност не съм такъв. Бил може да е. Или Пърси. Но не и аз. — Той извика момчето, за да го отпрати: — Бихте ли ни донесли вода? Една кана с две чаши. Благодаря ви. — И пак продължи с разказа: — И тогава го попитах за мисис Герстман.

— Попитах го къде е тя. Какво ли не бих дал да получа отговор на този въпрос за Ан. Отговор не последва, само немигащ поглед. От двете му страни стояха двама пазачи и техните погледи бяха толкова по-леки в сравнение с неговия. Тя трябва да започне нов живот, казах му аз, няма друг начин. Няма ли приятел, на когото може да разчита, че ще се погрижи за нея? Дали не може да намери начин да се свърже тайно с нея? Обясних му, че неговото завръщане в Москва изобщо няма да й помогне. Слушах се как продължавам да приказвам, без да мога да спра. Може би и не исках. Разбираш ли, наистина си мислех да напусна Ан, смятах, че му е дошло времето. Връщането би било донкихотовска постъпка, казах му аз, без никаква стойност за жена му или за някого другиго, по-скоро обратното. Ще я подложат на гонения; в най-добрия случай ще й позволят да го види за малко, преди да го разстрелят. От друга страна, ако реши да ни се довери, бихме могли да опитаме да я изтъргуваме; не забравяй, че по онова време имахме много запаси и част от тях заминаваха за Русия като бартер; макар че един господ знае защо бихме ги използвали за такава цел. Със сигурност, казах му аз, тя би предпочела да знае, че той е на сигурно място на Запад и има прилични шансове тя да дойде при него, отколкото разстрелян или умиращ от глад в Сибир. Наистина се нахвърлих върху нея — изражението му ме насърчаваше. Можех да се закълна, че му подействах, намерил бях пукнатината в бронята му, докато всъщност единственото, което постигнах, беше да му покажа пукнатината в моята. А когато споменах Сибир, докоснах нещо. Почувствах го, също като буца в гърлото ми, почувствах как Герстман потръпна от отвращение. И как няма да го почувствам — отбеляза Смайли с горчивина, — след като съвсем до неотдавна е бил в лагера. Най-накрая се върна и пазачът с цигарите, цял наръч, който той стовари с дрънчене на металната маса. Преброих рестото, оставих му бакшиш и в този момент пак забелязах изражението в погледа на Герстман; стори ми се, че му стана забавно, но вече не бях в състояние да го различа. Видях, че момчето отказа бакшиша; сигурно не обичаше англичани. Отворих един пакет и предложих цигара на Герстман. Хайде, казах му аз, заклет пушач сте, всички го знаят. А това е любимата ви марка. Гласът ми прозвуча напрегнато и глупаво, но не бях в състояние да направя нищо по въпроса. Герстман се изправи и кротко даде знак на пазачите, че иска да се върне в килията си.