Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Бил си болен — настоя Гуилъм.

— Уморен, да кажем. Болен или уморен; цяла нощ между аспирините, хинините и сладникавите образи на възродения брак на Герстман пред очите ми изникваше един и същ образ. Образът на Герстман, седнал на перваза, загледан надолу към улицата с онези неподвижни кафяви очи, а аз не спирам да му говоря отново и отново: „Стой, не скачай, стой!“. Не си давах сметка, разбира се, че сънувам собствената си несигурност, а не неговата. Рано сутринта един лекар ми постави инжекции, за да свали температурата. Трябваше да зарежа случая и да телеграфирам да изпратят някой да ме замести. Трябваше да изчакам, преди да отида в затвора, но в ума ми беше само Герстман — трябваше да чуя решението му. В осем часа вече ме водеха към килиите. Той седеше вдървено, като че ли глътнал бастун, на груба дървена пейка; за първи път видях войника в него и разбрах, че също като мене и той не беше спал цяла нощ. Беше небръснат и долната му челюст беше сребриста, което придаваше на лицето му старчески вид. По другите пейки спяха индийци и с червената си туника и сребристия цвят той изглеждаше много бял сред тях. Държеше запалката на Ан в ръка; пакетът цигари лежеше на пейката до него, недокоснат. Заключих, че е използвал нощта и неизпушените цигари, за да реши дали може да понесе затвор, разпит и смърт. Само един поглед към изражението му ми даде да разбера, че е решил, че може. Не седнах да го умолявам — каза Смайли, продължавайки направо. — Той не би могъл да бъде убеден чрез театралничене. Самолетът му излиташе по-късно същата сутрин; имах още два часа. Аз съм най-лошият адвокат на света, но през тези два часа опитах да изтъкна всички причини, за които успях да се сетя, да не заминава за Москва. Разбираш ли, бях убеден, че съм съзрял в лицето му нещо по-висше от обикновената догма; без да осъзнавам, че виждам собственото си отражение. Бях си втълпил, че Герстман в крайна сметка е податлив на обичайните житейски доводи на човек на неговите години, с неговата професия и неговия, нека да го наречем, опит. Не му обещавах богатство, жени, кадилаци и мед и масло, допускайки, че той нямаше нужда от подобни неща. Тогава поне бях достатъчно съобразителен да не повдигам въпроса за жена му. Не му изнасях речи за свободата, каквото и да означава това, нито пък за принципната добронамереност на Запада — освен всичко друго, времето не беше подходящо да пробутвам тази история, а и аз самият не бях много наясно в идеологическо отношение. Тръгнах по пътя на сходството помежду ни. Вижте, казах му аз, ние остаряваме и прекарахме живота си в търсене на недостатъци в системата на другия. Аз мога да разбера източните ценности по същия начин, по който вие можете да разберете западните. Сигурен съм, че и на двама ни до гуша е дошло от дребните удоволствия от тази проклета война. Но сега вашите хора ще ви разстрелят. Не мислите ли, че е дошло времето да приемете, че както вашата страна има достойнства, така има и моята? Вижте, казах аз, в нашата работа виждаме само отрицателните страни. В този смисъл и двамата няма към какво да се стремим. И двамата на младини сме преследвали велики идеи… — отново почувствах импулса в него — Сибир, бях докоснал нерв, — но вече не е така, нали? Карах го да ми отговори само на този въпрос — не му ли е хрумвало, че той и аз по различни пътища може да сме достигнали до едни и същи заключения за живота? Дори ако заключенията ми бяха, както той би се изразил, несвободни, методите ни не бяха ли идентични? Нима в живота му вече нямаше значение само конкретното? Нима в ръцете на политиците великите идеи не се превръщат само в нови форми на предишните страдания? Следователно неговият живот, спасяването му от поредния безсмислен взвод за екзекуции е по-важно — по-важно от морална, от етична гледна точка, — отколкото чувството за дълг или задължението, или ангажимента, или каквото там не му позволява да се отклони от сегашния си път към самоунищожение? Не му ли е хрумвало да постави под въпрос — след всичко, което е видял през живота си, — да постави под въпрос справедливостта на една система, която хладнокръвно предлага да бъде разстрелян за провинения, които никога не е извършвал? Умолявах го — да, боя се, че наистина го умолявах, пътувахме към летището и той все още не беше отронил нито дума пред мене, — умолявах го да си даде сметка дали наистина вярва; дали вярата в системата, на която честно беше служил, наистина беше възможна за него в този момент.