Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Навлезе в предградията на Стоунсбърг, зави по най-познатата улица и намали скоростта. Чистачките бръскаха снежната пудра от предното стъкло, откривайки малката червеникавокафява къща пред погледа му. Не беше желана гледка.

Той зави, спря и слезе от колата. С пистолет в ръката огледа района, съвсем тих, като се изключи недоловимото шумолене на снега, който се сипеше върху покривите, ливадите и улиците.

Бетингър влезе в малката червеникавокафява къща, това място на насилие, което вече не беше негов дом… ако изобщо някога е било.

Издишвайки кълбета пара, влезе в главната спалня. Сняг покриваше матрака, килима и краката на убиеца.

Детективът бутна с крак обърнатото кошче за боклук от главата на мъртвеца. Две замръзнали очи се вторачиха от пода нагоре към него.

Претърси трупа и намери макетния нож, два резервни пълнителя и комплект ключове, които пъхна в джоба си. Хвърли отвратителния инструмент и сложи останалите притежания на убиеца, включително двата полуавтоматични пистолета, в найлонов плик. Беше невероятно професионален убиец да носи оръжие, което би могло да се проследи, но то можеше да свърши и друга работа.

Съблече трупа, но не откри нищо забележително, като изключим татуировката Е.В.К върху лявата лопатка.

Взе зарядното за телефона на жена си и още дрехи за нея и Карън. С тези вещи в ръце и найлоновия плик излезе обратно в студа.

Закара малката семейна кола до края на улицата, после направи още два завоя и зави по успоредната. Когато излезе на нея, фаровете му осветиха парцела, където жълтият му хечбек беше паркиран зад сиво-черния микробус.

Детективът паркира колата на жена си. Огледа близкия район и виолетовата околност, слезе от колата и закрачи по бялата снежна пудра. Когато стигна до буса на убиеца, спря и започна да оглежда товарния му отсек. Единственото, което видя вътре, беше ръждив слой сняг.

Наблюдавайки един минаващ и очевидно мазохистичен бегач, Бетингър извади ключовете на убиеца пъхна най-вероятния кандидат в ключалката на шофьорската врата и го завъртя. Ключалката превъртя и палчето изскочи.

Той отвори вратата и се качи в кабината на буса, която миришеше силно на лимони. Покритото със сняг предно стъкло хвърляше мътна виолетова светлина, но задното беше чисто и от него се откриваше ясна гледка към улицата.

Бетингър се плъзна по цялата седалка и отвори жабката, където лежеше регистрационният талон. Към него с кламер бе прикрепена шофьорска книжка със снимка на заостреното лице на Е.В.К. Нямаше вероятност тези документи да са истински, но въпреки това ги прибра. Можеше фалшификаторът да се окаже някой местен, който знае нещо за убиеца, за Себастиан или за другите наемници.

Бетингър плъзна пръсти по тапицерията на тавана, изработена от черен плюш, и напипа ръба на едно почти невидимо капаче, което внимателно дръпна да се отвори. В скритото отделение лежеше полуавтоматичен деветмилиметров пистолет със заглушител, подобен на онзи, който беше убил неговия син. Извади оръжието и провери скривалището, но вътре нямаше нищо друго.