Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин носеше същата сива риза и кафяв клин, с които я бе видял първия път, но поне бе имала благоразумието да се загърне с наметало и да спусне качулката.
— Исках да видя ти какво правиш — отвърна тя и се присви, усетила гнева му.
— Това място е много опасно! — избухна Келсайър. — Нямаш работа тук!
Вин се присви още повече. Келсайър се поуспокои. „Не можеш да я обвиняваш, че проявява любопитство — помисли си. Няколко по-смели просяка се прокраднаха до монетите. — Тя е само…“
Замръзна. Вин се опитваше да стане незабележима, да се слее с тъмния ъгъл. Изглеждаше кротка, примирена, ала въпреки това той зърна блясъка на решителност в очите й. Беше още дете, а вече бе овладяла изкуството да се преструва на безвредна.
„Наистина е добра! — възхити се Келсайър. — Как успя да се научи толкова бързо?“
— Вин, не е нужно да използваш аломантия — рече той тихо. — Нищо лошо няма да ти направя и ти го знаеш.
Тя се изчерви.
— Не исках… просто ми е станало като навик.
— Всичко е наред — успокои я той и сложи ръка на рамото й, — Само не забравяй — Бриз може да си приказва каквото си ще, но не е хубаво да манипулираш чувствата на приятелите си.
Тя кимна и вдигна очи към трупа на Кеймън. Келсайър очакваше да извърне отвратено глава, но тя стоеше смълчана и на лицето й се четеше мрачно задоволство.
„Не, тя изобщо не е слаба — помисли Келсайър. — Каквото и да те кара да си помислиш“.
— Тук ли са го измъчвали? — попита Вин. — На открито?
Келсайър кимна и си представи отекващите надалече писъци. Министерството обичаше подобни демонстрации.
— А куката защо? — попита тя.
— Ритуално убийство, отредено за най-тежките грешници — хора, които злоупотребяват с аломантията.
Вин се намръщи.
— Кеймън бил ли е аломант?
Келсайър поклати глава.
— Вероятно е изтърсил нещо не на място по време на мъченията. — Погледна я. — Може би се е досещал за твоите способности. Използвал те е преднамерено.
Тя пребледня.
— Значи… Министерството знае, че съм Мъглородна?
— Напълно възможно. Зависи от това какво е казал Кеймън. Може да е предполагал, че си само Мъглива.
Тя помълча няколко секунди.
— Това има ли значение за моята част от операцията?
— Ще продължим според плана — успокои я Келсайър. — Само двама принудители са те видели в Областния център, а трябва доста опитен човек, за да свърже скаа слугата с добре облечената аристократка.
— Ами инквизиторът? — попита тихо Вин.
Келсайър нямаше отговор на това.
— Ела. И без това привлякохме твърде голямо внимание.
12.
Какво ли би станало, ако всички народи — от островите на юг до Териските хълмове на север — се обединят под управлението на едно правителство? Какви изумителни резултати ще бъдат постигнати, какъв прогрес ще бъде осъществен, ако човечеството забрави завинаги дрязгите и се съюзи?
Предполагам, че е твърде много, за да се надявам някога да се случи. Една обща, обединена човешка империя? Никога няма да стане.
Вин се възпротиви на подтика да разкъса благородническата си рокля. Дори след като я бе носила половин седмица — въпреки желанието си, по настояване на Сейзед, — я намираше за твърде неудобна. Стягаше я на талията и гърдите, после се спускаше надолу на тежки дипли и затрудняваше движенията й. Непрестанно имаше чувството, че ще се спъне, и въпреки няколкото слоя плат по тялото й, й се струваше, че е разголена, особено над деколтето. Въпреки че не показваше повече плът, отколкото когато обличаше обикновена риза, усещането бе различно.
Но трябваше да признае, че роклята я променя много. Момичето, което се изправи срещу нея в огледалото, бе странно, чуждо и непознато. Светлосинята рокля, с бялото си жабо и дантелите си, пасваше чудесно със сапфирената диадема в косата й. Сейзед се кълнеше, че няма да изпита и миг щастие, докато не спусне косата си до раменете, но въпреки това по негово предложение купиха диадемата.
— Аристократите не обичат да прикриват недостатъците си — обясни той. — Вместо това се стараят да ги подчертаят. Ако привлечеш внимание към късата си коса, вече няма да изглеждаш демоде, дори ще впечатлиш другите със стила си.
Освен това имаше и сапфирена огърлица — скромна по стандартите на висшето общество, но на главозамайващата цена от двеста боксинга. Към нея бяха добавили и тънка рубинена гривна. Очевидно съвременната мода изискваше в общия фон да се включи и друг цвят за контраст.
И всичко това бе за нея, платено с парите на бандата. Ако избягаше с бижутата, щеше да може да се прехранва десетилетия. Изкушението бе по-голямо, отколкото бе склонна да признае. Картината на изтерзаните окървавени тела на хората на Кеймън непрестанно бе пред очите й. Мислеше си, че вероятно това очаква и нея, ако остане.