Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Чак след минута осъзна, че тя вече не се дърпаше. Лежеше и го наблюдаваше как я беше зяпнал точно между краката.
— Ти не носиш долни гащи? — изумено констатира той. Тя имаше върху себе си само сатенената си долна риза с прасковен цвят, която достигаше едва до началото на бедрата й. Той беше слисан. Дори Кони носеше тънки муселинени гащи, които се връзваха с красиви панделки точно под коленете. По тях имаше много дантелени украшения, но те все пак бяха гащи и покриваха всичко. Винаги му беше доставяло неизразимо удоволствие да целува краката й, да отвързва със зъби панделките, а после бавно да ги сваля от нея.
— Не — отвърна тя с толкова слаб гласец, като слабата пот, която беше избила по челото на Джеймс. — Маги ме посъветва да не нося никакви гащи тридесет дни след сватбата ни. Това щяло направо да те влудява, ако си знаел, че съм гола под полите за езда или под роклите ми.
— Защо само тридесет дни?
— О, тя каза, че след тези тридесет дни трябва да не нося гащи само от време на време, така че ти никога да не знаеш, когато ме гледаш, дали имам нещо под долната си риза, или не. Това също щяло да те влудява поне още шест месеца.
— Ами след тези шест месеца?
— Тогава трябвало да ги свалям само като награда. Според Маги мъжът започвал да си показва истинското лице след шест месеца и тогава трябвало да се държи изкъсо, с малко повече хитрост. Аз й обясних, че вече познавам истинското ти лице. Казах й че съм те виждала как цапардоса един от помощниците ти, който беше изпил бутилка джин и беше заспал до един от твоите коне, че съм те чувала да крещиш като побъркан и да, сипеш всякакви мърсотии, когато някой по-добър от теб те победи на състезание. Казах й даже, че съм те чувала да се оригваш, но че това беше само веднъж и ти не знаеше, че бях наблизо.
— Боже мили — въздъхна той, защото знаеше, че само едни панталони му пречат да влезе в нея, че гърдите й бяха съвсем голи, а тя не спираше да му надува главата с нейните приказки. Трябваше поне малко да овладее положението. Ако ли не, щеше да направи голяма глупост.
— Джеси, замълчи вече. По-късно ще говорим за стратегиите на Маги по отношение на дамското бельо. Точно сега, докато ти изобщо не приличаш на старата Джеси, аз просто веднага ще вляза в теб и ще приключим с това. Какво ще кажеш?
— Ти ме разглеждаш.
— А как бих могъл да не го правя? — Женските ти косми са толкова червени, колкото и косата на главата ти. Направо е невероятно, наистина, с цялата тази бяла кожа, истински балсам за мъжката страст. Не зная къде първо да гледам. Е, ще ме фраснеш ли пак, ако ти пусна ръцете, за да целувам гърдите ти?
— Не, но по-късно мога и да го направя, когато ми остане време да размисля малко повече за тези неща.
Той пусна ръцете й, наведе се към нея и пое зърното й с уста. Моментално усети прилив на топлина и страстно желание. Той духна върху зърното й, а после каза:
— Това харесва ли ти?
Тя не каза нищо, само сграбчи лицето му с длани и го притисна отново към себе си. Той дълго време не остави гърдите й. Дори когато плъзна пръсти нагоре по бедрото й, пак не престана да ги целува. Тя се тресеше цялата. Това определено беше добър знак. Когато пръстите му докоснаха меката плът между краката й, Джеси така силно подскочи нагоре, че едва не го събори от себе си.
— Божичко, трябва ли да правиш това, Джеймс? Никой никога не ме е докосвал там преди. Само аз, и то когато се къпя.
— Трябва да те докосвам тук всеки ден, може би дори по четири пъти на ден. На новата Джеси поне трябва да го правя. Обещай ми нещо. — Той лекичко я галеше с пръсти и я гледаше право в изцъклените й очи.
— Какво?
— Трябва да останеш новата Джеси поне когато се любим.
Тя затвори очи, изви гръб нагоре и изстена. Старата Джеси никога не беше правила това.
Той леко мушна пръст в нея и усети как глезените й отново се сключиха зад гърба му.
— Да — каза той, но вече пак само я галеше, усещаше нейната прекрасна топлина, отпускането на плътта й, извивките на гърба й. Когато докосна корема й, а после потопи пръст в червените й къдрици, за да стигне до нея, тя насмалко не го събори пак от себе си.
— Ето, това е — каза той и се надигна към нея, за да я целуне. Дъхът й беше горещ, тя дишаше тежко и той не изчака нито миг повече. Смъкна бричовете си и бавно влезе в нея.
— Джеймс! Това е онази твоя работа, като на жребците!
— Стой мирно, Джеси. Само стой мирно и аз ще вляза наистина съвсем бавно. Точно така, просто се отпусни. Нали не боли?
Тя го гледаше втренчено, наблюдаваше напрегнатото изражение на красивите му очи. Пристегна глезените си зад гърба му и го притисна още по-навътре в себе си. Внезапно тя извика задъхано: