Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Старият Шигеру веднага се изправи и се поклони:
— Мислех, че младото поколение е забравило как да показва уважение. Знам, че вашият учител е Аймана Хикари, пазителят на духа Ямато. Ала дори да беше някой беззъб стар учител от далечно планинско село, порядъчният млад човек е длъжен да покаже уважението, което му засвидетелствате вие.
Младият Шигеру не беше толкова доволен — или не толкова сполучливо прикриваше раздразнението си. Тук обаче значение имаше мнението на баща му. След сключването на сделката щеше да има достатъчно време за успокояване на младока.
— Вашите думи на разбиране ми правят чест — каза Ясухиро. — Моля, нека да видя дали учителят ми ще позволи да събера толкова мъдри мъже под скромния си покрив.
Ясухиро се поклони и излезе в чакалнята. Аймана Хикари още стоеше прав. Секретарката, също права, вдигна безпомощно рамене, сякаш искаше да каже: „Той не пожела да седне.“ Ясухиро се поклони дълбоко, сетне отново и отново, докато най-накрая попита дали може да представи приятелите си.
Аймана се намръщи и попита тихо:
— Това двамата Шигеру Фушими ли са, които твърдят, че са наследници на един благороден род — изчезнал преди две хиляди години, преди внезапно да се появи с нови потомци?
Ясухиро почувства внезапна слабост от страх, че Аймана, пазителят на духа Ямато, ще го унижи, като постави под въпрос благородното потекло на семейство Фушими.
— Това е малък и безвреден израз на суета — отвърна той тихо. — Човек има право да се гордее със семейството си.
— Както твоят предшественик, основателят на финансовата империя Цуцуми, бе достатъчно горд, за да забрави корейския си произход.
— Вие сам сте казали — рече Ясухиро, приемайки безропотно личната обида, — че японците са от корейски произход, но верните на духа Ямато веднага са преминали на островите. Моите предци са последвали вашите само след няколко века.
Аймана се засмя:
— Ти си все същият хитър, бързомислещ ученик! Доведи приятелите си, за мен ще бъде чест да се запозная с тях.
Последваха десет минути на поклони и усмивки, любезности и себеомаловажаване. Ясухиро бе радостен, че при споменаването на името „Фушими“ в гласа на Аймана не звучеше нито намек за снизхождение или ирония и че младият Шигеру е толкова замаян от срещата с великия мъдрец, че очевидно напълно забрави обидата от прекъсването на преговорите. Двамата гости си тръгнаха с половин дузина холограми от срещата си с Аймана и Ясухиро остана поласкан, когато старият Шигеру настоя и той да се снима заедно с тях и великия философ.
Накрая Ясухиро и Аймана останаха сами в кабинета, философът веднага отиде до прозореца и дръпна завесите, за да открие гледка към другите небостъргачи на финансовия център на Нагоя и към земите наоколо, с обработваеми площи в равнините, но с гористи хълмове, царство на лисици и язовци.
— Радвам се, че макар в Нагоя да живее един Цуцуми, наоколо все още има незастроени площи. Не съм предполагал, че е възможно.
— Въпреки презрението ви към семейството ми аз съм горд да чуя името си от устата ви — отвърна Ясухиро, но му се искаше да попита: „Защо днес толкова настоявате да обиждате семейството ми?“
— Гордееш ли се с мъжа, чието име носиш? Собственика па земи, строителя на игрища за голф? За него всяка празна площ плачеше за кабинки и дупки. Освен това нямаше жена, която да му се стори твърде грозна, за да й направи дете. Следваш ли стъпките му и в тази насока?
Ясухиро бе възмутен. Всеки знаеше историите за основателя на империята Цуцуми. От три хиляди години се разказваха.
— С какво съм заслужил гнева ви, учителю?
— Не си сторил нищо и гневът ми не е насочен към теб. Яд ме е на себе си, защото и аз не съм направил нищо. Говоря за греховете на рода ти от древни времена, защото единствената надежда за хората на Ямато е да си спомнят всички грешки от миналото. Ние обаче забравяме. Сега сме толкова богати, имаме толкова много, строим толкова усилено, че във всичките Сто свята няма важно начинание без участие на последователите па Ямато. И въпреки това ние забравяме урока на предните си.
— Моля да се поуча от вае, учителю.
— Преди много години, когато Япония все още се мъчела да влезе в съвременния свят, ние сме се оставили да бъдем управлявани от военните. Войници били нашите господари и те ни въвлекли в грабителска война за завземане на други народи, които не са ни сторили нищо лошо.
— Платили сме за престъпленията си, когато атомните бомби са паднали върху островите ни.
— Платили ли? Какво значи да плащаш или да не плащаш? Да не сме станали изведнъж християни, които плащат за греховете си? Не. Същността на Ямато не е да плащаш за грешките си, а да се поучаваш от тях. Ние отхвърлихме военните и завзехме света със съвършенството на продуктите си и надеждността на работната си ръка. Може езикът на Стоте свята да е основан върху английския, но парите им произхождат от йената.