Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Разбирам защо искат да убият Боромакот — измърмори Суриявонг. — Но защо ще убиват мен?
Войниците се засмяха. Бийн се усмихна.
Патрулите се завръщаха и той изпращаше нови. Засега никой не се навърташе около казармата. По новините предаваха реакцията на различни коментатори. Индия явно искаше да обезсили Тайланд, елиминирайки най-големия военен гений на страната. Това не можеше да мине безнаказано. Правителството нямаше друг избор, освен да обяви война и да се съюзи с Бирма срещу агресора.
Получи се нова информация. Министър-председателят заявил, че лично ще поеме нещата в свои ръце. Във висшето командване явно имаше сериозни пропуски, щом бяха допуснали индийски шпиони в главната си база. Затова, за да защитят репутацията на чакри и да бъде сигурно, че виновниците няма да заличат следите, разследването щеше да бъде поверено на банкокската градска полиция, а пожарната команда щеше да направи огледа на разрушената сграда.
— Браво — отбеляза доволно Суриявонг. — Аргументите на министър-председателя са силни и главнокомандващият няма как да откаже достъп на полицията до базата.
— Ако пожарникарите дойдат достатъчно бързо — съгласи се Бийн, — може дори да попречат на хората на чакри да влязат в сградата, преди да е изстинала достатъчно от пожара. Така няма да разберат, че не сме били там.
Отвън се чу вой на сирени — полицията и пожарникарите вече идваха. Бийн очакваше да чуе изстрели, но това не стана.
Два от патрулите му дотичаха.
— Някой идва, но не са войници. Полицаи. Шестнайсет и един цивилен.
— Само един ли? — попита Бийн. — Има ли с тях една жена?
— Няма жена, само един цивилен е. Мисля, че е самият министър-председател.
Бийн изпрати още съгледвачи да се уверят, че наблизо няма военни отряди.
— Откъде са разбрали, че сме тук? — недоумяваше Суриявонг.
— От досиетата в кабинета на главнокомандващия може да са установили, че войникът, който е изпратил последното електронно писмо, е бил в тази казарма.
— Значи можем да се покажем, а?
— Още не.
Патрулът се върна:
— Министър-председателят иска да влезе сам в казармата.
— Поканете го.
— Сигурен ли си, че не носи експлозиви под дрехите и няма да ни взриви? — попита Суриявонг. — Така де, досега оцеляхме благодарение на параноята ти.
Сякаш в отговор на въпроса му по телевизията показаха как главнокомандващият напуска базата с полицейски ескорт. Репортерът обясни, че Наресуан си е подал оставката като чакри, но министър-председателят твърдял, че само излиза в отпуска. Междувременно министърът на отбраната лично щял да поеме ръководството на генералния щаб, а неколцина генерали били извикани от провинциални гарнизони, за да поемат други важни постове. Дотогава командването щяло да остане под контрола на полицията.
— Докато не узнаем как тези шпиони са проникнали в базата, не можем да бъдем сигурни в системата си за сигурност — обяви министърът на отбраната.
Министър-председателят влезе.
— Добър вечер, Суриявонг — поздрави и се поклони ниско.
— Господин премиер. — Суриявонг се поклони значително по-небрежно.
„Ох, суета“ — помисли си Бийн.
— Една монахиня всеки момент ще пристигне — обяви министър-председателят, — но се надяваме, че ще ми се доверите и без нея. Идва от другия край на света.
Бийн излезе напред и заговори на нелош тайски:
— Господине, мисля, че със Суриявонг сме в най-голяма безопасност сред верните ми войници, повече от където и да било другаде в града.
Министър-председателят погледна въоръжените, застанали мирно войници.
— Значи някой има лична войска на територията на тази база.
— Не ме разбрахте правилно. Тези войници служат вярно на вас. Вие сте техният командир, защото сега вие командвате тайландската армия.
Министър-председателят кимна леко и се обърна към войниците:
— Заповядвам ви да арестувате този чужденец.
Те незабавно сграбчиха Бийн и го претърсиха.
Очите на Суриявонг се разшириха, но той не издаде по друг начин изненадата си.
Министър-председателят се усмихна:
— Пуснете го. Преди да вземе отпуска по свое желание, чакри ме предупреди, че тези войници са предатели и вече не се подчиняват на тайландското командване. Виждам, че са ме заблудили. Признавам, че имате право. Тук сте в безопасност, те ще ви охраняват, докато установим мащабите на заговора. Дори ще съм благодарен, ако изпратите сто от войниците си да помагат на полицията да установи контрол над базата.