Господарят на светлината [bg]

След доста време и други богове били прогонени по света, но това било в дните на Небесните Чистки.

Брама, най-могъщият сред четирите божествени рода и сред осемнадесетте войнства райски, Създателят на всичко, Повелителят на високите Небеса и онова, що е под тях, от чийто пъп разцъфтява лотос, чийто ръце се срастват с океаните, а краката трижди обикалят всички светове, чийто величествен барабан внася смут в сърцата на враговете, а в десницата му е колелото на закона, който плете катастрофи, използвайки змии за въжета — се чувствал все по-объркан след прибързаното обещание, което дал на Господарката на Смъртта. Макар че от друга страна, вероятно точно така щял да постъпи и без нейната настойчива намеса. Единственото успокоение от взетото решение бил фактът, че поне за известно време разполагал с някой, на когото да стоварва вината за въпросите, които терзаели съвестта му. Все пак, той бил известен и като Брама Непогрешимия.

В края на празненствата се наложило куполът да бъде поправян на няколко места.

В Небесния музей бил назначен на постоянна служба един въоръжен пазач.

Планирани били няколко наказателни експедиции срещу демоните, но нито една от тях не била приведена в изпълнение.

На мястото на Так назначили нов архивар, който не знаел нищо за своите предци.

По цялата земя, призрачните котки получили в знак на признание правото да посещават Храмовете.

В последната нощ на празненството, един самотен бог пристъпил прага на Павилиона на Мълчанието и се настанил в стаята наречена Памет. После се засмял и се смял дълго, преди да се върне в Небесния град, и смехът му бил изпълнен с младост, красота, чистота и сила, а ветровете, които браздят небето над Небесата подхванали неговия смях и го понесли по земята, където всички, които го чули се зачудили на странната, вибрираща нотка на тържество, която се долавяла в него.