Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
От самото начало ме пое групата за външно наблюдение. Глупаво е да се бяга от нея. Много по-добре е те сами да я оттеглят поради липса на необходимост. И аз установих контакт с групата — карах бавно, ако те изостанеха на светофар, изчаквах ги. Стигаше се дотам, че ако трябваше да се сменят (да речем, тяхната смяна е три часа), се уговаряхме. Те ме молеха: „Можеш ли да не си тръгваш от центъра още половин час?“ Казвах: „Разбира се. Ще ви почакам.“ После от цялото това пътуване в компания ми писна. Следват ме три коли, а аз цял ден им докладвам къде ще отида, чакам ги, те ме чакат…
— Това да не е гласно външно наблюдение?
— Не, негласно е. Служителят от групата за външно наблюдение е секретен сътрудник. Никой дори не може да знае за него. Ако обектът е установил, че го следят, та дори общува с преследвачите си — това е абсолютен скандал. Но групата беше съставена от хора, с които се познавах още преди да ме уволнят от ФСБ.
След известно време казах за приятелството си с групата за външно наблюдение на човека, когото подозирах. Знаех, че ще докладва по-горе и оттам ще изтеглят групата.
Така и стана. Групата за външно наблюдение изчезна. Бяха решили, че и без това никъде няма да се дяна.
Но най-сложното беше как да вляза в друга страна. Поприказвах си с хора, които знаеха как се предоставя убежище. Казаха ми, че за целта трябва поне с единия крак да си стъпил на земята, в която ще искаш убежище. Но аз нямах задграничен паспорт, бяха ми го откраднали при обиска. И виза. Не можех да вляза в нито едно посолство в Русия, защото всичките са под наблюдение. Как да се добера до тях?
Разработих следния план: да отида в една от страните на ОНД и оттам да се прехвърля в Турция. Разбрах се с приятели да ми направят паспорт от една страна от ОНД.
— Не тели смущава обстоятелството, че „една страна от ОНД“ се изчислява много лесно?
— Аз не я назовавам, а който иска, да я изчислява. Този ден — беше събота, почивен ден за Лубянка — трябваше да докарам родителите си от вилата и всички знаеха за това. Бях говорил за това по телефона, бях казал и на хората, които ме контролираха. Отидох с жена ми до гарата, качих се на влака. Жена ми с колата замина за вилата. След като пресечех границата на Русия, тя трябваше да купи карта за почивка за която и да е друга страна. Това не би предизвикало подозрения. Преди това жена ми с детето беше ходила във Франция.
Наблюдавах реакцията — ще ме вземат ли под контрол или не, ще пуснат ли жена ми или не. Всичко мина нормално.
— Чакай, не беше ли под домашен арест?
— Нарушаването на мярката за неотклонение не е престъпление. Няма такъв член. Ако подследственият наруши мярката за неотклонение, максималното, което може да му се случи, е да му я променят. Смешно е, но вече в Англия получих съобщение, че наистина са променили мярката ми за неотклонение — в задържане под стража.
— Май злорадстваш?
— Нищо подобно. Просто винаги ме е слисвала тяхната казуистика, любовта им към формалностите при пълната анархия, която цари в действителност.
— Между другото, с бягството си не искаше ли да си направиш шега със самолюбието на ФСБ? Вкараш ли гол с крак, противникът не го приема като лична обида. Но топката може да се натика във вратата със задник. Тогава този гол е позорен за вратаря. Бягството ти се е превърнало в плесница за спецслужбите.
— Не. Изобщо не ме вълнуваше самолюбието на ФСБ. Вълнуваше ме съдбата на семейството ми. Както се казва, ако ще препариран, ако ще одран — но да напусна кошарата, Имах си конкретни задачи: да избягам, да прибера семейството си и документите, които потвърждават невинността ми, за да получа убежище — тоест материалите по моето дело.
На границата
— Да се върнем към бягството. Ти си на границата…
— Да, на границата, по-точно, на морския бряг. Сутринта бях отишъл на касата да попитам за билет за парахода, който трябваше да отплава към „една от страните от ОНД“. Бях сигурен, че фигурирам в компютърния списък. Тук ми казаха, че списъкът на пътниците се предава за граничен контрол три часа преди отплаването. Попитах касиера: „Посъветвайте ме какво да правя — очаквам един приятел, а той ще дойде час или два преди отплаването.“ Касиерът каза, че можем да отидем при екипажа и да се разберем с тях.