Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
С удоволствие четях единствено стихове. Поетите, чиито стихосбирки стърчаха от джобовете ми, потънаха безследно в литературната пустош. Кой помни още името на Алберт Еренщайн106? Той притежаваше архаичен глас, сякаш бе някой загубен във времето и пространството прачовек. Помня едно негово томче с разкази — „Tubutsch“ –, което седмици наред мъкнех със себе си; разказите му нямаха никакъв „смисъл“ или „епическо съдържание“, но зад тях гореше визия и имаха чиста, напрегната музикалност, както всеки ред, написан от този потънал в неизвестността виенски писател; и аз бях благодарен за тази музика. Цели седмици посвещавах на превода — добър или лош — на някой от стиховете на Еренщайн в „Кафе Меркур“. В Германия почти не познаваха Франц Кафка. Изящните акварелни образи на Елзе Ласкер-Шюлер107 са живи и до днес в спомените ми, като някакъв видян насън гръцки пейзаж. Тогава преведоха на немски стиховете на чеха Брезина108 и книгоиздателство „Инзел“ предостави на новите си читатели тази новопоявила се, недостъпна дотогава за света литература. Дълго смятах за голям поет един млад немец на име Курт Хайнеке109. Може по онова време, макар и за миг, да е бил такъв. Аугуст Щрам110 пишеше футуристични немски блудкавости; тогава много ми харесваше. Гласът на Верфел111 вече се бе прояснил, появи се и първият му роман. В новите списания пишеха Готфрид Бен112, Теодор Дойблер113, Рене Шикеле114, Алфред Дьоблин115. Немското книгоиздаване несмело се отърсваше от витиеватата пропагандна индустрия през войната.
От тези поети са останали имената само на един-двама, навярно само творчеството на Верфел и Кафка е надживяло тогавашната мода и присъда. Кафка ми оказа особено голямо влияние. В тесния и неизмерим с общественото мерило кръг, където стойностите се оценяват според истинските критерии на европейската литература, младият чешко-немски писател, който умря на трийсет и няколко годишна възраст и остави след себе си само фрагменти, днес вече се смята за класик. Открих за себе си Кафка така, както лунатик налучква правия път. В една книжарница просто издърпах измежду хилядите книги брошурка със заглавие „Verwandlung“116, започнах да я чета и моментално осъзнах: това е. Кафка не беше немец. Не бе и чех. Беше писател, от най-големите, не можеше да бъде сбъркан, да не бъде разбран. Удивителен е инстинктът, с който младият писател открива необходимия за развитието му образец. Никога не съм „подражавал“ на Кафка; но днес вече знам, че някои негови съчинения, предметното му виждане, светогледът му осветлиха мрачни територии у мен. Трудно е да се определи литературното „влияние“, трудно е да бъдеш искрен към онези, които задействат процеса на литературно оформяне на писателя. Не само животът, а и литературата е пълна със загадъчни родства. В живота само няколко пъти ми се е случвало да срещна човек, чието познанство — нееднозначното, болезнено познанство от несъстояла се допотопна среща — да ме накара да поспра, да си призная истината. Понякога срещаме хора — по-рядко жени, по-често мъже, тъй като всяка приятна жена ни е донякъде „позната“, напомня ни някогашната, невярно позабравена Ева –, от които не можем да избягаме, свързани сме с родство, налага се нещо да обсъдим, непременно лично и непременно ние двамата! Подобни срещи има и в литературата. Една позната душа неустоимо зове, приканва друга. Светът, звученето на Кафка ми бяха чужди; и все пак това е писателят, който — зная — макар никога да не е имал доловимо „влияние“ върху писането ми, освободи у мен енергии; изведнъж започнах да виждам другояче, по друг начин правех изводите си и в същото време, осъзнал не само мощта, но и задачата си, бях обзет от плахост, от неувереност.
106
Еренщайн, Алберт (1886–1950): австрийски поет и разказвач, член на първото поколение експресионисти. Сборникът с разкази „Tubutsch“ излиза през 1911 г. (Бел.ред.)
107
Ласкер-Шюлер, Елзе (1869–1945): немска поетеса и прозаичка, муза на поетите-експресионисти. (Бел.ред.)
108
Брезина, Отокар (1868–1929): чешки поет-символист, виден представител на спиритуално-философската лирика. (Бел.ред.)
109
Хайнеке, Курт (1891–1985): немски поет, започва като експресионист от кръга „Щурм“. (Бел.ред.)
110
Щрам, Аугуст (1874–1915): немски поет-експресионист. (Бел.ред.)
111
Верфел, Франц (1890–1945): австрийски поет и прозаик, най-известният представител на експресионистите. (Бел.ред.)
112
Бен, Готфрид (1886–1956): немски поет, един от най-големите лирици на века. (Бел.ред.)
113
Дойблер, Теодор (1876–1934): немски поет-експресионист, пробва перото си в много от „измите“ на авангарда. (Бел.ред.)
114
Шикеле, Рене (1883–1940): немски поет, романист и драматург. (Бел.ред.)
115
Дьоблин, Алфред (1878–1957): немски писател, автор на романа „Берлин, Александерплац“ (1929), в който показва многопластовия, противоречив лик на Ваймарската република. (Бел.ред.)
116
Verwandlung (нем.): метаморфоза. (Бел.пр.)