Изповедите на един буржоа

От тези поети са останали имената само на един-двама, навярно само творчеството на Верфел и Кафка е надживяло тогавашната мода и присъда. Кафка ми оказа особено голямо влияние. В тесния и неизмерим с общественото мерило кръг, където стойностите се оценяват според истинските критерии на европейската литература, младият чешко-немски писател, който умря на трийсет и няколко годишна възраст и остави след себе си само фрагменти, днес вече се смята за класик. Открих за себе си Кафка така, както лунатик налучква правия път. В една книжарница просто издърпах измежду хилядите книги брошурка със заглавие „Verwandlung“116, започнах да я чета и моментално осъзнах: това е. Кафка не беше немец. Не бе и чех. Беше писател, от най-големите, не можеше да бъде сбъркан, да не бъде разбран. Удивителен е инстинктът, с който младият писател открива необходимия за развитието му образец. Никога не съм „подражавал“ на Кафка; но днес вече знам, че някои негови съчинения, предметното му виждане, светогледът му осветлиха мрачни територии у мен. Трудно е да се определи литературното „влияние“, трудно е да бъдеш искрен към онези, които задействат процеса на литературно оформяне на писателя. Не само животът, а и литературата е пълна със загадъчни родства. В живота само няколко пъти ми се е случвало да срещна човек, чието познанство — нееднозначното, болезнено познанство от несъстояла се допотопна среща — да ме накара да поспра, да си призная истината. Понякога срещаме хора — по-рядко жени, по-често мъже, тъй като всяка приятна жена ни е донякъде „позната“, напомня ни някогашната, невярно позабравена Ева –, от които не можем да избягаме, свързани сме с родство, налага се нещо да обсъдим, непременно лично и непременно ние двамата! Подобни срещи има и в литературата. Една позната душа неустоимо зове, приканва друга. Светът, звученето на Кафка ми бяха чужди; и все пак това е писателят, който — зная — макар никога да не е имал доловимо „влияние“ върху писането ми, освободи у мен енергии; изведнъж започнах да виждам другояче, по друг начин правех изводите си и в същото време, осъзнал не само мощта, но и задачата си, бях обзет от плахост, от неувереност.