Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Записах се в университета, където ми завериха семестъра във филологическия факултет. „Institut f(r Zeitungskunde“ бе всъщност филиал, подразделение на специалността. Естествено, и тази институция се ръководеше от таен съветник — несметен брой тайни съветници от вилхелмово време бяха останали из немските университети — някой си Geheimrat126 Блюхер, който много отдавна, на млади години, още по времето на основателя Леополд Зонеман, бил сътрудник на „Франкфуртер Цайтунг“. С възпитаниците, които искаха да „изучат“ журналистиката в лайпцигския университет, се занимаваше филологът Йоханес Клайнпаул. Тук имаше семинари, огромна библиотека, неоценима по стойност библиография, хиляди и хиляди годишни течения на старите и най-стари немски вестници. Никога не проумях „работния план“ на института. Тайният съветник преподаваше вечер, разясняваше генезиса на немските ежедневници и възкресяваше личните си, младежки спомени от времето, когато „Кройццайтунг“ бил процъфтяващ журнал и надделявал над конкурентите си… Всичко това без съмнение имаше известна културноисторическа стойност; но с живата журналистика нямаше и не можеше да има нищо общо.
В Америка, бях чувал, подобни заведения предоставяли практически възможности на по-инициативните си възпитаници, чиито талант или наклонности ги теглят към журналистиката; в лайпцигския институт такива начинания строго се наказваха. Един ден „Geheimrat“ научи, че пиша статии за вестника на Райман, повика ме и ми забрани да работя за журнали, докато не се сдобия с диплома… Известно време търпеливо посещавах семинара, докато не забелязах, че жестоко се отегчавам. В края на семестъра Клайнпаул, филологът, ме дръпна настрани и ме „посъветва“ да напусна института. Непосредствената причина за тази дружеска раздяла беше едно съчинение, което трябваше да съставя по желание на Geheimrat върху репортажната история на „Пресбургер Цайтунг“; то беше заклеймено и от него, и от Geheimrat като глупаво и вероятно е било такова. Просто не разбирах какво искат от мен и защо трябва да прекарвам времето си сред старите годишни течения на „Кройццайтунг“. Завериха ми полугодието, изпроводиха ме като отчайващо скудоумен възпитаник и тогава окончателно се прехвърлих във филологическия факултет, където още половин година слушах „диалектическите възгледи за историята“ на Гьоц и Фрайер127.
Както и да разкрасявам нещата, бях се провалил по журналистика в лайпцигския университет и заради провала се срамувах пред баща си, който държеше да „завърша нещо“, щом вече съм се отдал на тази кариера. Семейството искаше да стана юрист, след това адвокат и да поема кантората на баща си. Баща ми не желаеше да се отплесвам с някакво си репортерство; разбира се, и той се гордееше, срещнеше ли името ми по журналите, но настояваше да завърша университета. На всяка половин година трябваше да изпращам студентската си книжка в Каша; с течение на годините полека се превръщах в своего рода вечен студент с десет заверени полугодия в нашия, в лайпцигския, франкфуртския и берлинския университети. Докторантура не положих никога, защото нямах нужда от нея; счетох за излишно да си купя за двеста марки дисертация и час и половина свободно да ораторствам на някаква обща тема, например руската литература. Във филологическия факултет всеки — стига университетският гражданин да натрупаше достатъчно полугодия и достатъчно заслуги в дуелите — защитаваше докторантура. Имах своите полугодия и странствах от университет на университет, ала все по-малко вярвах, че „академичното образование“ ще ми бъде от полза в кариерата. Понякога се увличах по някой професор, понякога ми помагаше този или онзи лектор, даваше ми насока и разкриваше пред мен неизвестна галерия в безкрайната материя; в такива моменти със седмици се подчинявах, седях на семинара, докато лекциите не се задушаваха в „системата“ на преподавателя. Забелязах, че това, от което се нуждая, се налага да издирвам и да си осигурявам предимно сам.
126
Geheimrat (нем.): таен съветник (титла). (Бел.ред.)
127
Гьоц, Валтер; Фрайер, Ханс: немски философи. (Бел.ред.)