Изповедите на един буржоа

Записах се в университета, където ми завериха семестъра във филологическия факултет. „Institut f(r Zeitungskunde“ бе всъщност филиал, подразделение на специалността. Естествено, и тази институция се ръководеше от таен съветник — несметен брой тайни съветници от вилхелмово време бяха останали из немските университети — някой си Geheimrat126 Блюхер, който много отдавна, на млади години, още по времето на основателя Леополд Зонеман, бил сътрудник на „Франкфуртер Цайтунг“. С възпитаниците, които искаха да „изучат“ журналистиката в лайпцигския университет, се занимаваше филологът Йоханес Клайнпаул. Тук имаше семинари, огромна библиотека, неоценима по стойност библиография, хиляди и хиляди годишни течения на старите и най-стари немски вестници. Никога не проумях „работния план“ на института. Тайният съветник преподаваше вечер, разясняваше генезиса на немските ежедневници и възкресяваше личните си, младежки спомени от времето, когато „Кройццайтунг“ бил процъфтяващ журнал и надделявал над конкурентите си… Всичко това без съмнение имаше известна културноисторическа стойност; но с живата журналистика нямаше и не можеше да има нищо общо.

В Америка, бях чувал, подобни заведения предоставяли практически възможности на по-инициативните си възпитаници, чиито талант или наклонности ги теглят към журналистиката; в лайпцигския институт такива начинания строго се наказваха. Един ден „Geheimrat“ научи, че пиша статии за вестника на Райман, повика ме и ми забрани да работя за журнали, докато не се сдобия с диплома… Известно време търпеливо посещавах семинара, докато не забелязах, че жестоко се отегчавам. В края на семестъра Клайнпаул, филологът, ме дръпна настрани и ме „посъветва“ да напусна института. Непосредствената причина за тази дружеска раздяла беше едно съчинение, което трябваше да съставя по желание на Geheimrat върху репортажната история на „Пресбургер Цайтунг“; то беше заклеймено и от него, и от Geheimrat като глупаво и вероятно е било такова. Просто не разбирах какво искат от мен и защо трябва да прекарвам времето си сред старите годишни течения на „Кройццайтунг“. Завериха ми полугодието, изпроводиха ме като отчайващо скудоумен възпитаник и тогава окончателно се прехвърлих във филологическия факултет, където още половин година слушах „диалектическите възгледи за историята“ на Гьоц и Фрайер127.