Изповедите на един буржоа

Отпускаха ми пари, защото бях млад, учещ в чужбина студент, защото бяха отлично осведомени и знаеха, че парите ще им бъдат възстановени, и ме кредитираха някак по традиция: знаеха, че е в реда на нещата градският младеж, който следва университет в странство, да похарчи месечните си пари и около десето число да няма един меден петак. По същия начин отпускаха заем и на запилелите се в чужбина синове на немските буржоазни фамилии и тези малки услуги заздравяваха връзките на частната банка с цели буржоазни генерации, синовете порастваха, бащите изплащаха дълговете от burschenschaft119-а на синовете си, синовете ставаха адвокати, лекари, търговци, фабриканти и поне от почтителност осъществяваха деловите си контакти чрез същата банка, която през лекомислените студентски години е била на тяхно разположение в определени граници… Такива неща се случваха някога. Имаше нещо патриархално и фамилиарно в отношението, с което лайпцигската частна банка третираше поверителните дела по „Monatwechsel“-а120 на чуждестранните буржоазни отрочета. Не на шега по-късно от разни немски градове в провинцията съм пращал телеграми на лайпцигския паричен институт със следното обръщение: „Liebe Bank…“. И милата банка винаги изпращаше исканите сто-двеста марки, като понякога прилагаше мъмрещо писмо към пратката.

Друг мой източник на пари в Лайпциг беше голямата компания „Брокхаус“121. По онези времена преводът на пари в чужбина трябва да е бил нелеко начинание и един търговец на книги от Каша, който от десетилетия поддържаше връзки с „Брокхаус“, написа писмо на шефа на компанията, че живея в Лайпциг и ако изпадна в нужда, да ме подпомогнат с известни скромни суми, които те ще отчетат и възстановят. Старите немски патрициански компании смятаха за естествено чуждестранните им контрагенти да се обръщат към тях понякога с подобни фамилиарни поръчения. В това нямаше нищо необичайно. Класата бе все още като една голяма фамилия; така поне изглеждаше; фамилия, която стоеше над нациите. Старият Брокхаус ме приемаше любезно, отпускаше ми пари, канеше ме у дома си, говореше ми много за Тиса, подари ми няколко безценни издания. Това беше огромно предприятие, печатница и книгоиздателство в едно; с времето Лексиконът се превърна в неимоверно по размери начинание, старият господин водеше преговори и сключваше сделки с целия свят, работеше с организация, подобна на компанията „Бедекер“122 в Есен. Старият Брокхаус ме удостояваше с изключителна любезност. Трябваше да му разказвам какво уча в университета, какво ни обучават в „Institut f(r Zeitungskunde“, какво съм гледал в театъра и какви книги съм прочел, какво смятам за новата немска литература. Беше умен и силен човек, Бисмарков тип, от поколението на железния канцлер, великото „поколение на дъбовете“ на могъщата, доблестна и жилава Германия; широкоплещест, енергичен старик с чисти очи. Понякога ме държеше с часове при себе си и разговаряше с мен; искрено симпатизираше на унгарците. Този тип немци бяха съградили на времето — по времето на Бисмарк — Първия райх, могъщата, авторитетна в цял свят Германия. Мисля, че не трябваше много да го моля, та да ме назначи за стажант в компанията „Брокхаус“. Но каква ти работа тогава! Интересувах се от света и от себе си. „Детайлите“ много не ме вълнуваха…