Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Жената се опитваше да спечели благосклонността ми с коварна настървеност. Живеех трети ден у тях, когато тя се промъкна в стаята ми вечерта и ме прелъсти. Гледах я с изумление, никога още не бях виждал човек като нея. По цял ден обикалях града или с часове седях неподвижно в някое кафене, плахо вкусвах ястията и напитките и бях самотен, като на остров. Дори касапшата от Мец не съумя да разсее тази самота. Лайпциг ми приличаше на огромен хамбар, някакво покрито хале от желязо и бетон, където се продава всичко, кожи, южни плодове, философия, музика и най-разнообразни методи на мислене. Касапшата беше родом от Елзас, с подвижно мускулесто тяло, нисичка кръстоска, от френската си майка бе наследила насмешливи, умни, големи черни очи, незабравимите френски женски очи, които сияеха върху това немско лице с толкова чужд живец, сякаш бяха някакви гости. Искаше всичко да знае, крадеше писмата ми, написани на унгарски език, които пристигаха от родината и с часове ги сричаше буква по буква с трогателно и неудържимо любопитство, четкаше дрехите ми по цял ден, редеше книгите и сувенирите ми и винаги ми говореше шепнешком, сякаш се страхуваше да не би звученето или интонацията на гласа й да е неприятна за достопочтените ми уши. Приемах това благоговейно ухажване със снизходителната благосклонност на разглезен юноша. Смътно и между другото й давах да се разбере, че живея тук, у тях, на малката пресечка в Лайпциг едва ли не инкогнито, пътем, и у дома, естествено, имам съвсем друг начин на живот, например в трапезарията ни има камина, от известно време държахме и лакей…
Споменът за тази жена изплува живо сред парите във вещерската кухня на оживялото минало: навярно защото тя беше първата „чуждестранна жена“, първата истинска „чужденка“, която опознах до мозъка на костите, опознах неназовимата, непреодолима, загадъчна чуждост, където чувствата напразно напират и телесната близост полага безполезни усилия: през портата със седемте печата не могат да проникнат чуждите душа и тяло, не помага ни шперцът на целувките, ни железният лост; това е тя, последната тайна, майчиният език. Не вярвам, че любовта е всемогъщо есперанто, което превъзмогва тайната на видовете с езика на жестовете. Чуждоезичната любов заеква, колкото и въодушевено, със страстна словоохотливост да я изговарят. Човек бленува на майчиния си език за този, когото обича. Чуждата жена, първата, при която почувствах това объркващо безсилие — че не умея да й се отдам напълно, отвъд прегръдките остава нещо неизречено, което бих могъл да преведа с целувка или жест, но първичният му смисъл завинаги остава моя тайна, тайна на всяка жена, която говори майчиния ми език — това бе касапшата от Мец… Струваше ми се донякъде екзотична и наред с това примитивна; не бих се учудил, ако закичеше косите си с цветни гирлянди и пристегнеше на талията си тръстиков девически пояс, когато се промъкваше благоговейно и на пръсти при мен с рядко кафе и намазани с масло „schrippen“99-и… Тя беше първата от целия низ, объркан и хаотичен низ от „чужденки“, който през следващото десетилетие, болезнен и не дотам идиличен период на младостта ми — навярно единствено истинската, безотговорна и лека младост — се вплете в моя живот. Ако в съзнанието ми проблесне споменът за разтворени за прегръдка женски обятия, то сред тях потрепват слабите, мургави ръце на касапшата от Мец и тяхното властно и все пак плахо притискане. Като някакъв пътуващ тиранин, аз й бях разрешил да ми слугува и да ме обича. За краткото време на нашето познанство тя и не пожела друго. Ала когато на втория месец се преместих, съпругът й и тя ме нападнаха изневиделица с индианска ярост. Тази ярост бе предназначена за чужденеца, другия, вечния предател. Претендираха да им възстановя цената на една четка за дрехи, цената на някаква четка, за която дотогава нямах и представа.
99
Schrippen (нем.): бяло разцепено хлебче. (Бел.пр.)