Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— А какво ще стане с другите две десетици наши воини? — запита Огнения заек. Какво ще правят те?
— Те ще останат с мен. Ще трябва да охраняваме главния си лагер. Не знаем кой идва зад нас. Изпратил съм най-добрите ни съгледвачи назад, но не искам някой да ни изненада неподготвени.
— А ако Кухите флейти се появят край Лошата вода или край реката на Духовете? Да не би да искаш да ги посрещнеш само с две десетици воини?
Бягащ като вятъра поклати глава.
— Ако се появят, ще изпратя някого на върха на Зелената планина. Това е най-високата точка по тези земи. Според думите на пленниците, ако запалим там огън, ще се вижда от всички страни в долината на Червената глина. Ако някоя нощ съзрете там голям огън, ще ми се притечете на помощ. През деня пък сигурно ще можете да видите дима от огъня. Само трябва да бъдете бдителни. Докато Кухите флейти стигнат дотук, по-голямата част от главните ни сили ще се събере отново.
Черна луна кимна; в очите му се четеше уважение.
— Така ние ще знаем къде са, но те няма да знаят къде сме ние.
— Точно така — усмихна се Бягащ като вятъра. — А ето и още нещо, което трябва да обмислим. Когато Кухите флейти се появят, ние вече ще сме завзели много от лагерите на Земните хора и всичките им жени ще са останали без мъже. Можем да изпратим някого при Кухите флейти и да им направим подарък… точно така, подарък — да им отстъпим част от територията и жените. По Силата на Търговията те ще трябва да ни дадат нещо в замяна. Помислете си. Какво биха могли да ни дадат?
Черна луна нададе възторжен възглас и плесна с ръце:
— Какво_ биха могли_ да ни дадат? Няма да посмеят да ни нападнат — не и след като ще ни бъдат толкова задължени! — По лицето му се изписа израз на страхопочитание. — В името на Гръмовната птица, никой досега не е правил подарък, който да е задължил цял клан! Семейства да, но клан?
Бягащ като вятъра огледа лицата на присъстващите, които постепенно започнаха да проумяват идеята му. Дори и Огнения заек се бе ухилил широко.
— Утре сутрин — каза Черна луна. — Тогава ще трябва да се разделим.
Разговорът продължи още малко и Един мъж си тръгна, последван от Огнения заек. Бягащ като вятъра се изправи и се протегна, след което подаде ръка на Трепетликата.
Излязоха навън; вече се бе стъмнило. Той погледна назад към Зелената планина, извисяваща се на север.
— Мисля, че ще стане.
Тя пое ръката му.
— Планът е добър. И съм почти сигурна, че Земните хора ще избягат, вместо да се бият. Такава им е природата. Не са родени за воини.
Той кимна и повдигна брадичката и, взирайки се в дълбоките и тъмни очи.
— Вече не си спомням да съм правил нещо без твоя помощ. Започвам да мисля, че никой не може да ни излезе насреща.
Тя се засмя весело и щастливо.
— Не мисля, че изобщо някой ще се опита!
Кучетата в другия край на лагера залаяха и хората започнаха да поздравяват някого.
Бягащ като вятъра и Трепетликата се отправиха към мястото, откъдето идваха звуците, и видяха уморения от пътя Охлюва черупка, който влизаше задъхано в лагера. Тялото и препаската му бяха покрити със спечена коричка прахоляк, набраздена от струйки пот, но той стискаше оръжията си, та чак кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Краката му бяха покрити с кръстосани драскотини от пелиновите храсти. Охлювите черупки, татуирани по бузите му, изпъкваха върху тъмната му, зачервила се от бягането кожа. Той срещна изпитателния поглед на Бягащ като вятъра и кимна, мъчейки се да си поеме дъх.
— Изглежда доста си потичал — каза неловко Бягащ като вятъра. Стомахът му се разбунтува от някакво лошо предчувствие. Трепетликата бе преплела пръсти с неговите. Сега тя стисна здраво ръката му.
— Така е. — Охлюва черупка закрачи напред-назад, за да се поуспокои и да си поеме дъх.
— Кухите флейти ли? — запита Бягащ като вятъра.
Воинът пое меха с вода, който му предложи Един мъж и отпи голяма глътка, преди да поклати отрицателно глава.
— Не, Бягащ като вятъра. Видях един мъж и една жена.
Един мъж извика изненадано:
— Бягал си през целия път дотук само защото си видял мъж и жена?
Охлюва черупка присви очи:
— Сметнах, че Гореща мазнина би искал да научи, че насам идва могъща Съногадателка. Видях как тя повика при себе си животните. Казвам ви, двамата вървяха, заобиколени от птици, антилопи и койоти. Даже един орел се спусна и закръжи над главите им.
Бягащ като вятъра потърка замислено брадичката си.
— Духовни хора? Бяха ли облечени в дрехи на Земните хора?
— Само мъжът. Жената бе облечена като член на Вълчето племе — с кожени гащи и къса риза. Намират се ей там. — Той врътна глава на север. — Може би на един ден път оттук. Идват право насам.