Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Гласовете ту се усилваха, ту отслабваха — Черните острия обсъждаха бъдещите си победи.
Пелинов дух изслуша отговора на жената.
— Казва, че лагерът на Червената пръст е на един ден път оттук в западна посока. Лагерът на Антилопата се намира на малко повече от ден и половина път на изток. Зад него се намира лагерът Мочурливи ливади. Още по-на юг се намират и други лагери — чак до реката, която наричат Сребърната змия. Има и други на запад, покрай реката на Дивата кокошка.
Черна луна изсумтя.
— Изглежда, няма да можем да превземем всички. — Подпря с длан брадичката си. — Имаме вече достатъчно жени — падат се по три на всеки воин. Започват да стават прекалено много. Това може да се окаже опасно.
— А и териториите, които трябва да покрием, се разширяват — добави Огненият заек. — Колко надалеч можем да се разгърнем?
Бягащ като вятъра погледна многозначително Трепетликата. Предишната нощ тя му бе казала, че много хора се питат същото.
— Мисля, че сме намерили прекрасна земя — призна Гореща мазнина. — Но сега, след като я завзехме, какво да правим с нея? Не можем да спрем. Ако го направим, останалите им лагери ще вдигнат тревога и ще дойдат да воюват с нас. Засега предимството на изненадата е на наша страна. Никой от превзетите лагери не очакваше нападението ни. А и как биха могли да се опълчат две десетици воини срещу нашия брой? Но оттук нататък лагерите се простират във всички посоки. Какво да правим?
Черна луна вдигна въпросително вежда и изгледа Бягащ като вятъра, очаквайки отговора му.
Бягащ като вятъра и Трепетликата бяха прекарали цялата нощ в изработване на план. Той го премисли още веднъж, търсейки някое слабо място. Най-накрая плесна с ръце по коленете си и обяви:
— Трябва да се разделим.
— И да загубим численото си превъзходство? — Огненият заек поклати глава. — Това е лудост!
Бягащ като вятъра се усмихна.
— Не мисля, че имаме друг избор. — Помълча за миг и добави. — Струва ми се, че знам как можем да намалим риска.
Един мъж се изсмя и се тупна по корема с юмрук.
— Хич не съм изненадан. Да чуем.
Бягащ като вятъра изпъна пръсти и смръщи замислено вежди.
— Един мъж, мисля, че ти трябва да вземеш две десетки от нашите воини. Насочи се на запад към реката на Дивата кокошка. Койотски косъм може да тръгне на изток. Ако всеки от вас успее да нападне изненадващо лагерите по пътя си, ще ги превземете. Вижте колко лесно побеждавахме досега. Почти не оказаха съпротива.
— А какво ще правим с жените? — поиска да узнае Огненият заек.
— Нищо. — Бягащ като вятъра се усмихна самодоволно. — Жените не са проблем. За разлика от нашите жени те не вземат участие в битките. Проблемът е какво да правим с мъжете. Те могат да се обединят и да ни нападнат. Не бих искал да губим воините си. Ще трябва да бъдем силни през зимата, в случай че Кухите флейти прехвърлят Страничните планини.
— Значи да избиваме само мъжете? — запита Един мъж. — И да оставяме жените живи?
Бягащ като вятъра кимна.
— Какво си мислиш, че могат да направят? Да напуснат лагерите си? Може би. Но кой го е грижа? Нали трябва да преживеят някак зимата. Някои ще се опитат да стигнат до най-близкия техен лагер веднага щом си заминете. Ще трябва да се придвижвате бързо, но мъжете тичат по-бързо от жените. Успеем ли да ги изненадаме, ще успеем да превземем повечето лагери.
— Някои от мъжете ще избягат — напомни му Гореща мазнина. — Няма начин да избият всички. Все някой някъде ще забележи бойните ни отряди.
Бягащ като вятъра разпери ръце:
— Но ако успеем да ги обезкървим, да ги отслабим, какво могат да направят няколко мъже? Да предположим, че около четири пъти по десет от техните воини се съберат и решат да ни нападнат? Какви са шансовете им?
— Малки — изсумтя Гореща мазнина.
Бягащ като вятъра сведе поглед към земята.
— Надявам се на нещо друго. Когато слуховете за нас се разпространят, Земните хора ще научат, че сме превзели севрните им територии. Ще разберат, че сме избили много от техните воини и че никой не е успял да ни пусне кръв. Помислете как ще им се отразят тези новини. Те и без това вече смятат, че Силата им е пречупена заради онова, което Пелинов дух ни каза, че се е случило на Сборището им.
— А ти какво мислиш? — запита го Гореща мазнина.
— Мисля — и залагам на това, че повечето от тях ще предпочетат бягството. Защо да защитават онова, което вече е изгубено? Ако добре съм разбрал същността на тези Земни хора, те са по-загрижени за живота си, отколкото за честта си. Най-малкото мисълта, че ще изгинат, ще отслаби куража им, ако все пак решат да се изправят срещу нас.