Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
С усилие на волята довърши месото, изправи се и облече дрехите си. Проклинайки гаденето в стомаха си, тя отиде до поточето и утоли жаждата си. Направи две крачки и изведнъж повърна всичко.
Тиха вода изтича към нея, прегърна я и я поведе обратно към лагера.
— Всяка сутрин. — Той поклати глава. — Дали е само от тревогите? Или има и нещо друго? Да не би да си омагьосана? Да не би Храбър мъж да ти е пратил някакво проклятие?
Тя овладя световъртежа си и поклати глава:
— Не, просто… не знам. Веднъж щом ми мине, се чувствам добре. Ако причината бе зла Сила, нямаше да е така. Или е от тревогите, или е възможно това да се случва с всички Съногадатели. Ако Пеещите камъни беше тук, можехме да го попитаме. — Веднага щом изрече тези думи, тя съжали, че ги е казала.
Усмивката не можеше да прикрие безпокойството му. Хвърляйки и поглед, пълен с разбиране, той извади две тънки резенчета сушено месо.
— Запазих ги за теб. Не трябва да губиш силите си.
Тя повъртя твърдите късчета между пръстите си.
— По-добре да ги изям, когато тръгнем.
Той кимна и отиде до потока да напълни кожения мях с вода.
Бяла пепел нави завивките и ги прикрепи към вързопа на Тиха вода. Ръцете и бяха изтръпнали от заплашителната Сила на Вълчия Талисман, която все още пулсираше в тях. Прииска и се да потръпне, но се овладя. Копринените нишки на Силата се опитваха да я притеглят. Тя се отдръпна.
— Не. Не още.
— Само се надявам да не си болна. — Тя не бе чула Тиха вода да се връща. Той вдигна ръка и я отпусна отсечено. — Не знам как се лекува болен Съногадател.
Той зачака отговор, наклонил леко глава.
— Това е от тревогите… и от Сънищата. Сънувах ужасни кошмари миналата нощ. Не… не ми се говори за тях. — Тя се усмихна слабо. — Достатъчно кошмари сме сънували и двамата.
Той кимна, мятайки непромокаемия мях на рамо и вдигна вързопа.
— Е, поне е лято. Можем да ядем много неща. Луличките изглеждат добре. Може би ще успеем да си направим копачи от кварцови късове и да изравяме корени с тях. Ако не можем, по склоновете расте иглика, а на юг покрай рекичката има папрат. Много бих искал да опека малко папратови корени на жар, когато спрем да лагеруваме довечера. Те са сладки и сочни — точно това ти трябва, за да се почувстваш по-добре. Ще се оправим.
Бяла пепел се изправи, усещайки умората в краката си. Твърде много Сънища. Те изцеждаха душата.
Тиха вода посочи:
— Точно там са планините Обли скали. Лагерът на Ларкспър е точно от другата им страна — ако все още е там, разбира се. — В очите му се появи тъга.
Тя положи ръка на рамото му.
— Може би при тях всичко е наред.
Той изхъмка неуверено и изведнъж се сепна.
— Странно… миналия път минах оттук с Лява ръка. Отивахме на север да търсим Съногадателката. Никога не съм виждал в Сънищата си, че ще се върна по същия път заедно с нея. Ще можеш ли да извървиш пътя дотам?
— Нищо ми няма. Ще стигнем още тази вечер, Тиха вода. — Видението на мъртвото му тяло отново закръжи пред очите и. В името на Върховното цяло, надявам се да успеем.
Мъртъвците се засмяха подигравателно на мислите и.
12.
Тиха вода откри първо тялото на Ларкспър. Накацалите лешояди го отведоха до лобното и място между камънаците зад лагера на Облите скали. Като дете си бе играл често в тази малка падина. Ако бе извърнал глава, щеше да види дупката на змията, която го бе ухапала.
Той коленичи до останките на Ларкспър, забелязвайки, че черепът и е разбит. Хранещите се с мърша животни и птици не бяха оставили много от нея. Червеи се провираха между костите на старицата — те бяха оплескани с бели птичи курешки. Бръмбарите-гробари вече бяха започнали работата си. Тежката миризма на леш изпълваше въздуха, удавяйки сладкия аромат на пелиновите храсти.
Той се изправи и се озърна наоколо. Нямаше други тела. Може би останалите бяха оцелели? Бяха успели да избягат?
— Познаваш ли я? — запита Бяла пепел, застанала по-настрани от бръмчащите мухи и вонята на разложение.
— Ларкспър. — Той се изправи и вдигна лице към небесния купол. — Бабо, нека душата ти почива в мир и не се гневи от това, което са сторили с теб.
Усети болезнена празнота в душата си. Спря се до Бяла пепел и затвори очи, виждайки баба си такава, каквато бе някога: тираничната стара водачка на клана Обли скали.
— Би трябвало да я мразя заради всичко, което ми стори… но не мога. Тя просто е правела онова, което е считала за нужно.
Лицето на Бяла пепел се изопна, сякаш и тя едва сдържаше сълзите си.