Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Клавдия приготви плаща, колана и кесията си, зави малко хляб и изсушено месо в една кърпа, взе една кожена торба от кухнята и се сбогува. Нарцис не възрази на предложението й; той тръгна редом с нея, като й описваше как му прилошава от коне, а после я запита защо иска да се върне във вилата и подчерта, че там сега няма да има никой. Тимотей и останалите вече трябваше да са в императорския дворец на Палатина.
— Добре, надявам се, че са там! — промърмори Клавдия и се върна към собствените си мисли и списъка с подозрения, който си бе нахвърлила миналата нощ в леглото, докато чакаше да заспи.
Двамата бързо преминаха по улиците, срещайки малцина ранобудни пътници, които искаха да се възползват от предимството на хубавото време и полупразните улици. През по-голямата част от пътя си вървяха след кохорта лековъоръжени легионери, маршируващи към едно от малките укрепления на подстъпите към Рим. Нарцис забеляза, че по пътищата сякаш имаше повече войска от обикновено, а Клавдия се запита дали Константин не е решил да отмъсти на своя съперник от Изтока. Беше доволна, че се е измъкнала от „Магариците“. Муран се беше изложил на голяма опасност, но тя не желаеше да влошава положението с някой прибързан съвет и с острия си език. Настани се колкото й бе възможно по-удобно на седлото и леко се унесе, докато оставиха зад себе си пълните улици с техните шумове и миризми, и се насочиха по главния път, който минаваше през Флавиевата порта. Минаха край лобното място и Клавдия се замисли за тайнственото съобщение от Силвестър. Беше сигурна, че Салуст ще й помогне. До нея Нарцис тихичко си тананикаше любовната песничка, на която го научи Януария, и удряше с тоягата си къпинака и бурените покрай пътя.
Напредваха бързо, отстъпвайки встрани само пред императорските вестоносци, които трополяха по пътя с военен ескорт. Скоро напуснаха главния път и поеха по криволичещите селски пътеки край постове, охраняващи главния подстъп към вилата, сега ограничени до двама-трима наклякали край запаления огън мъже, които се интересуваха повече от закуската, отколкото от пътника с императорски пропуск. Когато стигнаха до вилата, един прозяващ се страж им отвори портата и ги пусна в настлания с плочи двор. С викове и протести срещу тях излезе някакъв помощник домоуправител, но протестите му замряха на устните, когато позна Клавдия и пропуска, който носеше. Той изслуша с удивление искането й да събере цялата прислуга и останалите от стражите колкото е възможно по-скоро на двора. Опита се да възрази, но се ухили при вида на една сребърна монета и се разбърза. Клавдия знаеше, че след заминаването на двора от вилата прислугата ще се наслаждава на свободата си и ще гледа да върши възможно по-малко работа, ще безделничат и ще се чудят какви забавления да си измислят, за да разсеят скуката. Скоро всички се събраха на двора, обзети от любопитство към посетителката и онова, което щеше да им каже: момичета от кухнята, слуги, градинари и перачки. Клавдия им нареди да я заобиколят. Отвори кесията си, извади пет сребърни монети оттам и им обеща, че всеки, който намери някакво бойно оръжие, както тя го назова, в местността южно от вилата, ще получи щедра награда.
— Какво искаш да кажеш с това „бойно оръжие“? — извика помощник домоуправителят.
— Ще разбереш, когато го видиш! — отговори Клавдия. Беше седнала на една обърната с дъното нагоре бъчва, която се клатеше под нея. Махна с ръка на Нарцис и му нареди да я закрепи.
— Всички сте чули за нападението срещу вилата и откъде са дошли нападателите. През гората има пътека, която води надолу. Искам да тръгнете по нея, без да се отдалечавате на повече от стотина стъпки от стените, и да претърсите наоколо за каквото и да е бойно оръжие, кама, копие, стрела, меч или щит. Всичко, което предизвиква подозрения. Сега знаете какво имам предвид — тя направи знак с ръка. — Вдясно на пътеката от главната порта има гора, дървета, храсти. Не търсете там. Искам да се подредите в редица и да претърсите земята в ляво от пътеката. Както казах, не отивайте на повече от двеста стъпки.
— А какво ще стане, ако не намерим нищо? — извика един градинар.
— Пак ще бъдете възнаградени! — засмя се Клавдия. — Ще оставя малко пари, за да си направите пиршество. О, между другото — добави тя остро, — не ми трябва оръжие от оръжейницата и подхвърлено под някой храст! Не съм толкова глупава — гласът й стана още по-твърд. — Тук съм по заповед на императрицата. Онези, които изпълнят волята й, ще бъдат възнаградени.
Остави заплахата да виси във въздуха.
Помощник-домоуправителят скоро ги организира с подкрепата на някои от стражите. Денят беше хубав, те почти нямаше какво да правят и горяха от желание да спечелят наградата. Когато тръгнаха, Клавдия отиде в подземието и до „Печалният дом“ и внимателно ги огледа, преди да се върне в кухнята с Нарцис, следващ я като призрак по петите. Двамата приседнаха отвън в едно малко дворче и си разделиха храната. Клавдия ядеше и слушаше Нарцис да й описва как ще работи в „Магариците“, преди да се върне към балсаматорския занаят.