Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Мислех, че са ме…
— Наблюдавали? — подхвърли Клавдия. — Разбира се, че те наблюдаваха, както ти заповяда на Нарцис да наблюдава мен.
Тимотей с мъка преглътна.
— Знаете ли какво? — Клавдия сложи меча на земята до себе си, зави го с платното, наведе се и се взря в Тимотей и Нарцис. — Ако някога трябваше да се върна към театъра и да организирам собствена трупа, щях да ви поканя вас двамата да се присъедините към нея. Какво представление! Сигурно ще ме попитате как открих всичко това? Как го разбрах? О, не се плаши, Тимотей! Няма да заповядам да те арестуват!
Двамата облекчено се усмихнаха. Клавдия се изправи и донесе ведрото с пясъка и острия кухненски нож.
— Някога — засмя се Клавдия — имало един много набожен домоуправител християнин на име Тимотей, който искрено вярвал в учението на Христос. Като бивш езичник, той особено много почитал апостол Павел, който, както научих, пръв занесъл учението на Христос сред другите народи. Павел проповядвал в Антиохия, там вашата секта за първи път била наречена християни, нали така? Между другото, Тимотей е верен служител и на императрицата; той я обожава. Благодарение на нея и нейния син на християните беше позволено да излязат от катакомбите. Императрица Елена проявява подчертан интерес към християните — дали не е покръстена или скоро ще се покръсти? Освен това всичко християнско много я интересува. Цялата империя е претършувана, защото августата дири Честния кръст, свещения трънен венец, копието, проболо ребрата на Христос, забитите в китките му гвоздеи. Една от големите гордости на Елена е свещения меч, с който отсекли главата на Павел и който цял бил изпръскан с кръвта му. Тя урежда голям дебат във вила „Пулхра“ и решава да изложи меча на показ.
Разбира се във всеки дворец може да се случи да изчезне нещо, затова тя избира това подземно помещение, където окаченият на верига меч ще виси над пясъчна яма. Ако някой се опита да го пипне, ще го издаде пясъкът, в който ще затънат краката му. Веригата така е окачена, че човек трябва да се протегне с някакъв прът, за да я придърпа и да откачи меча. Помещението няма прозорци и се охранява от германските стражи на августата, а тежката врата се заключва с два различни ключа. Единия държиш ти, другия — Бур.
Клавдия взе чашата на Тимотей и я тикна в ръцете му.
— Хайде! — подкани го тя. — Пий! И ти, Нарцисе! — Замълча, загледана през клоните на едно дърво. — Както казах, Тимотей, ти си набожен християнин, ти също си имаш скрупули.
— Какви са те? — намеси се Нарцис.
— Много добре знаеш: съмнения, колебания. Мисълта, че една толкова свята християнска реликва е притежание на езичници и че е изложена на показ да я гледат хора като Крис или, което е още по-лошо, от последователи на Арий като Юстин и цялата им шайка, теб по-скоро те отблъскваше, нали, Тимотей? За теб това е било богохулство, някаква форма на прегрешение. Затова си решил не да я откраднеш, а да я изнесеш далеч от погледа на простолюдието и да я върнеш на по-свято място. Искал си да го направиш по такъв начин, че никой да не бъде обвинен или наказан, но си имал нужда от помощ. Сега знам, както и ти си знаел, че Нарцис е християнин. Той получава мястото си във вила „Пулхра“ поради влиянието на могъщия Силвестър. Нарцис е твой приятел, нали, Тимотей, човек, на когото се доверяваш? А тъй като си домоуправител на двореца, ти също имаш влияние.
— Да не искаш да кажеш, че двамата сме го откраднали? — подскочи Нарцис.
— Разбира се, че го казвам. Както споменах, Тимотей е пълен със скрупули. Моли се да получи божие напътствие. Как да вземе меч, който толкова хитроумно е охраняван? Аз мисля, че боговете отвръщат на молитвите ни по особен начин; отговорът в този случай е бил Бур.
— Той няма нищо общо с това! — неясно промърмори Тимотей.
— Точно така! — потвърди Клавдия. — Но той е бил отговорът на твоята молитва. Бур и неговите стражи са извънредно суеверни. Те никога не влизат в подземието или някъде наблизо до свещения меч. Затова, Тимотей, ти скрояваш плана си. Преструваш се, че кракът те боли и предишния ден влизаш в помещението с тояга, която оставяш скрита в някоя пукнатина или край стената. Помня, че един от стражите те попита как е кракът ти и ти набързо го отпрати. Както и да е, на следващия ден ти се връщаш. В това време Бур и пазачите му вече са свикнали с навиците ти, те на драго сърце те пускат да влизаш и излизаш оттам. Ти бързо започваш да действаш. Вземаш един от столовете, поставяш го край пясъка, вземаш тоягата си, покатерваш се на стола и придърпваш веригата. Откачаш меча, слизаш, скриваш тоягата и връщаш стола на старото му място.