Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

— Магистре!

Силвестър тръгна обратно. Взе светилник от една ниша и се наведе да разгледа натрошената мазилка.

Въпреки, че отделни парчета липсваха и част от мазилката бе надробена, писарят бе свършил добра работа. Силвестър прокара пръст по надписите.

— LUCIUS ET OCTAVIA EX CAPUA, CHRISTIAN! — прочете той. — Християни от Капуа. — Проследи датата върху мазилката и разбра, че трябва да е последната година от владичеството на Диоклециан, преди няколко години. — Знаеш ли кои са били?

Писарят уморено се изправи.

— Както ти е известно, магистре, в стаичката си имам списък с християните от всеки град — обясни той, — след като господарят Крис предаде имената на проскрибираните, на осъдените от държавата. Ще трябва да видя там.

Силвестър кимна. Те тръгнаха по дългата галерия към една малка пещера, която писарят величаво нарече „кабинет“. Когато катакомбите бяха предадени на грижите на римския епископ, Силвестър незабавно изпрати пазачи и писари да поемат това свято място и да открият всички възможни документи, които биха могли да идентифицират погребаните. През гоненията хората бяха измъквани посред нощ от домовете им, осъждани без процес и незабавно убивани или изпращани на арената. Той беше поискал достъп до имперската канцелария и въпреки че някои документи преднамерено бяха унищожени, останалите бяха предадени и главният писар особено се гордееше от начина, по който ги бе систематизирал. Сега те бяха подредени в тръстикови кошници, дълги кутии и сандъци.

Запалиха светилници и писарят разпореди на помощниците си да потърсят нужните документи. Силвестър седна до прага и се загледа в една груба рисунка на стената, която изобразяваше идващия със слава Христос. Някога тази пещера беше свято място, където хлябът и виното се претворяваха в Тялото и Кръвта на Христос. Силвестър още веднъж се почуди колко бързо се променят нещата. Затвори очи и се опита да изрече вечерната молитва, но вместо това задряма, докато писарят не го побутна, за да го събуди.