Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Ще имаш много клиенти — сухо отбеляза Клавдия, — особено сред онези, които живеят покрай Флавиевата порта, макар и да не съм сигурна, че ще ти плащат.
Нищо обаче не можеше да отклони Нарцис и той ентусиазирано обясни как Полибий би могъл да му заеме парите и дори да стане негов партньор в начинанието. Той бърбореше толкова бързо, че Клавдия се запита да не би да е нервен заради онова, което тя може би знае. Тя разклати виното в чашата си. Беше го измолила от виночерпеца, който бе твърде зает „да тръгне с другите и да се занимава с детински игри“, както й заяви. Клавдия забеляза една муха да се носи по повърхността на питието. Тя я извади и изтри още някои петна от не особено чистата чаша. Разбърка виното с пръст, но не го изтри и той остана да лепне. Клавдия го потри, огледа втвърдяващите се белезникави зрънца и се сети как миналата вечер седеше край трупа на Спицерий.
— Точно така! — възкликна тя.
— Какво?
— Няма значение! — отвърна Клавдия и, облегната на зида, се загледа в белите гълъби по червения покрив на кулата срещу двора.
Ставаше все по-горещо и те се преместиха в градините, за да се насладят на прохладата под сенките на дърветата край един бълбукащ шадраван. Помощник домоуправителят ги намери там; беше разгорещен, покрит с прах и съвсем не доволен от намереното.
— Нямаше кой знае какво — изръмжа той. — Най-добре е сама да видиш.
Останалите прислужници се бяха събрали в двора пред конюшните и бяха оставили находките си на едно платно, проснато на плочите. Имаше останки от ремъци, катарама, ножница, глава на дротик и дори доста очукана дръжка на меч, както и парчета кожа и други останки от оръжия. Клавдия основно ги прегледа. Някои трябва да бяха стояли там с години, но други очевидно бяха останали от последното нападение. Тя провери дали бяха претърсили добре определеното от нея място. Със зачервени лица, изпотени, прислужниците високо я убеждаваха, че са минали през орловата папрат и копривата, но са намерили много малко. Клавдия им благодари, подаде им обещаните пет сребърни монети и добави още една. Освен това разпореди помощник домоуправителят да наточи вино и да извади храна от складовете и да почерпи за сметка на вилата всички участвали в претърсването.
Пладне отдавна бе превалило, но независимо от мърморенето на Нарцис, Клавдия реши, че доста се е захладило и вече може да се върнат в града. Пътуваха без никакви произшествия заедно с керван търговци на вино, които бяха чули за игрите и сега бързаха за Рим с надеждата да си осигурят добра печалба. „Магариците“ беше почти пуста. Клавдия се качи в стаичката си, извади малка табличка за писане и, сякаш правеше списък за пазар, описа всичко, което бе открила. Сетне поспа малко и слезе долу, за да се присъедини за вечеря към мълчаливия Полибий. Чичо й оповести мрачно, че Муран е решил да прекара нощта в гладиаторската школа, за да може да тренира за предстоящото единоборство.
Настроението в кръчмата бе променено. Виното не се услаждаше на хората, възбудата бе преминала в раздразнение. Много от посетителите тайничко подозираха, че Муран е бил вкаран в капан и че възможностите му да победи са много малки. Клавдия знаеше, че трябва да изчака. Беше разчитала Издирвача Салуст бързо да открие нещо, но той се промъкна в кръчмата едва на другата вечер. Въпреки топлото време, все така се гушеше в плаща си и настоя да говори с Клавдия в градината, където никой не можеше да ги види или чуе. Едва тогава свали плаща и й подаде един вързоп.
— Струва ми се, че ти търсеше това… — усмихна й се, смигна и стана. — Няма да оставам; в края на краищата може да обвинят момчетата ми и мен, че сме ограбили гроб — усмивката му се разшири. — Подозренията ти се оказаха правилни.
— А другата работа? — запита Клавдия.
— Боя се, че ще ми трябва повече време. Всички са възбудени от идващите игри. Трудно е да отсееш зърното от плявата и да откриеш истината.
Клавдия му благодари и Издирвача си тръгна, като се отби в кръчмата за каничка пиво. Клавдия провери дали Нарцис не се навърта наблизо и отиде в стаичката си. Там отвори вързопа, видя какво съдържа, после го скри под леглото си и забърза към кухнята, където Нарцис помагаше на Попея. Тя го накара да отиде на Палатина с един от кухненските помощници и да съобщи на домоуправителя Тимотей, че неотложно трябва да го види по въпрос, който засяга императрицата. Когато Нарцис започна да протестира, влезе Полибий.