Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Мисля, че трябва да отидеш! — заяви Полибий — Това е най-малкото, което можеш да сториш за някого, на когото дължиш толкова много.
Като мърмореше под нос, Нарцис взе дрехата си, обу сандалите и тръгна с малкото момче от кухнята, когото всички наричаха „Извинявай“, защото това беше единственото, което можеше да каже, докато се промъкваше през тълпата да обслужи някой клиент.
— Развълнувана си! — Полибий повдигна с ръка брадичката на Клавдия. — Лицето ти е поруменяло, очите ти светят.
— Чичо, ще те помоля за една услуга. Какво предлагаш на гостите си днес?
— Същото като вчера и като миналата седмица — направи гримаса Полибий. — Риба, наденици, зеленчуци, но поднасяме и плодове.
— Искам да поднесеш на мен и гостите ми нещо вкусно в градината. Нарцис и домоуправителят Тимотей ще оценят по достойнство готвенето ти. Освен това искам ведро пясък и кухненски нож.
Заинтересуван, Полибий я заля с поток от въпроси, но Клавдия само се засмя, поклати глава и излезе.
Пладне дойде и отмина, докато Нарцис доведе зачервения и потен Тимотей в „Магариците“. Клавдия сърдечно поздрави домоуправителя, запозна го с всички, а после, като смигна на чичо си, отведе гостите в зеленчуковата градина. Полибий беше проснал една завивка върху земята; ведрото с пясъка и кухненския нож бяха скрити зад каменната пейка. Тимотей мърмореше, сипеше въпроси и протестираше, че са го отклонили от работата му, но един бокал с най-доброто вино на Полибий и блюдо току-що приготвена риба поуспокоиха малко гнева му. Нарцис обаче ставаше все по-подозрителен. Клавдия се запита дали някой от кръчмата не го е предупредил за приготовленията.
Известно време говориха за идващите игри. Тимотей разказа, че хвалбите на Муран са станали известни в целия дворец.
— Правят се облози — обясни той, — и хората вече купуват най-добрите места. Собственикът на гладиаторската школа посети Руфин, за да организира игрите. Разправят на всеки в Рим кои важни персони ще присъстват, говори се за борба до смърт и че който падне — добави той мрачно, — няма да стане. О, между другото августата ти праща най-топлите си поздрави, както и Крис. Бур каза, че не е забравил какво си направила за него, въпреки че императрицата — подчерта той, — все още би искала да знае какво ще направиш за нея.
— Е, сега, щом се нахранихте, мога да ви кажа новината! — Клавдия седна с кръстосани крака и ослепително се усмихна на Тимотей. — Разбирате ли, аз намерих свещения меч.
Вложи цялото си актьорско умение, за да остане сериозна. Нарцис едва не се задави с една слива и беше принуден да я изплюе, а бокалът се изплъзна от ръката на Тимотей. Клавдия ловко го подхвана и го остави на тревата край себе си. Нарцис затрепери, сякаш внезапно обзет от пристъп на треска, лицето на Тимотей изгуби цвета си.
— Няма да припаднеш, нали? — попита иронично Клавдия. — В това и двамата сте много добри, припадането имам предвид. О, и моля ви, не скачайте; колкото по-малко научат хората, толкова по-добре.
Клавдия стана, отиде в градината и донесе пакета, който Издирвача й донесе. Разгъна платното и всички се вторачиха в легионерския меч. Излъсканото острие блестеше синкаво в слънчевата светлина, рубинът върху дръжката от слонова кост излъчваше скрития си огън. Клавдия вдигна меча и го претегли в двете си ръце.
— Струва ми се, че това може да е мечът! — заяви тя с равен глас. — Както го държа, прилича на легионерски меч, говоря за тежестта му. Острието е излъскано и изглежда доста старо, въпреки, че ръкохватката е нова, поради което върхът малко натежава, имам предвид слоновата кост и рубинът.
— Къде… къде… — гласът на Тимотей секна.
— Къде ли? Къде? — подразни го Клавдия. — Тук, тук! Разбрах, че ти си откраднал меча, Тимотей, но ти все пак си набожен християнин — започна да прегъва един по един пръстите си: — Не би могъл да го продадеш, защото това ще е светотатство и извънредно опасно. Не би могъл да го задържиш за себе си, защото би било егоистично и също опасно. Трето, не би могъл да го предадеш на църквата, защото те веднага щяха да го върнат на императрицата.
— Сетне? — издума Нарцис, сякаш се задушаваше.
— Стигнах до логичното заключение! — засмя се Клавдия. — Ако това е мечът, с който блаженият Павел е приел мъченическата смърт, какво по-добро място от светилището биха намерили за скривалище? От паметника, издигнат над гробницата му по пътя към Остия, на същото това място, където апостол Павел е бил екзекутиран? И така, върнах се в Рим преди теб и можах да подготвя всичко. Видях се с един стар човек, мой приятел — Издирвача Салуст. Той има буквално цял легион роднини и за него беше много просто да организира хората, които да наблюдават най-знаменитите, свети за християните, места край града, а най-внимателно да наблюдават гробницата на блажения Павел. Салуст сам я наблюдаваше! Ти за първи път се беше върнал в Рим след открадването на меча. Тайно го беше измъкнал от вила „Пулхра“ и аз разбрах, ще се опиташ да се отървеш от него възможно най-бързо.