Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Джоан Юнис, ако искаш да бъда твой ескорт, за мен ще е чест…
— Вече те помолих за това, не толкова мили Джейк. Помниш ли, попитах те вярваш ли в духове? Джейк, религиозен ли си?
— Аз ли? Не. Родителите ми бяха ревностно вярващи, но съм сигурен, че го знаеш. Но аз се отърсих от тези неща още преди да вляза в колежа.
— Същото като при мен. Моите прадеди идват от Германия и са католици. Но когато се преместихме да живеем в Близкия изток, баща ми реши, че ще е добре за бизнеса, ако станем баптисти. Отраснах с цитати от Библията за проклятия и адски огън, но бях достатъчно разумен и когато станах на четиринайсет, реших, че всичко това са само предразсъдъци. Превърнах се в агресивен атеист — първото интелектуално постижение в моя живот. Вече не вярвах в нищо, което не може да се пипне с ръка. После се отказах и от тази позиция — атеизмът е също толкова фанатичен, колкото всяка друга религия — и станах умерен агностик, несигурен в абсолютните истини, но далеч по-търпелив. Останах такъв три четвърти от века, след това реших, че религията е за шаманите, и напълно я зарязах.
— Моята собствена политика.
— Добре, но нека ти разкажа за нещо, което се случи, докато бях мъртва.
— Какво? Джоан, ти не си била мъртва — Йохан, за Бога — ти беше само в кома.
— Така ли смяташ? Без тяло и мозък, откъснат от света, без да осъзнавам дори кой съм? Ако това не е смърт, Джейк, здраве му кажи. Нали ти споменах, че според мен тогава ми помогна призракът на Юнис?
— Чух го, но не му обърнах внимание.
— Не се безпокой за разсъдъка ми, Джейк. Та ето какво последва. От известно време, всеки път, когато се чудя как да постъпя, си задавам въпроса: „Какво би сторила Юнис?“ И знаеш ли, Джейк — откривам отговора веднага. Никакви ектоплазми, гласове и медиуми — мигновен отговор, който не се основава на собствения ми опит. Както този следобед, когато реших на момента да целуна Алек и Мак. Никакво колебание — нали видя? Старият Йохан не би постъпил така. Ето защо ми се струва, че сладкият дух на Юнис бди над мен. Някакви коментари?
— Хъм… не. Вярно е, че се държиш като нея… освен в моментите, когато ми напомняш, че разговарям с Йохан. Но аз не вярвам в духове. Йохан, ако ми кажат, че ме очаква вечен живот, ще ида да подам оплакване в Божията канцелария.
— Нека ти кажа какво се случи с мен в Божията канцелария.
— Къде?!
— Докато бях мъртъв, Джейк. Озовах се на едно… място. Там имаше един старец с дълга бяла брада. Държеше голяма книга. Погледна ме, после направи справка с книгата и пак ме погледна. И каза: „Синко, ти беше много лошо момче. Но не чак толкова лошо и затова ще ти дам втори шанс. Постарай се да се поправиш и не се плаши, ще получиш помощ, ако потрябва“. Какво мислиш, Джейк? — („Какви ги приказваш, шефе? И с теб ли се случи това?“) „Юнис, щом се е случило с теб, значи и с мен, то е едно и също. И ти си моята помощ, любима. Моят ангел-пазител.“ („О, я стига! Не съм никакъв ангел, аз съм си аз.“) „Много земен ангел, любима, точно от какъвто се нуждаех.“ („И аз те обичам, мръсно старче.“)
— Това е антропоморфизъм — отвърна бавно Соломон. — Изкривени спомени от времето, когато си ходел на неделно училище.
— О, сигурно. Би трябвало да е подадено в символи, които мога да разбера. Ако бях същество от Проксима Центавър, старецът с брадата щеше да е създание с осем крайника и фасетни очи. Това е само клише, зад което се крие нематериално преживяване. Хората живеят със символи, Джейк. Та това символично преживяване е толкова реално за мен, колкото и физическите. И позволи ми да ти напомня, че аз наистина получих втора възможност, както и голяма помощ — най-вече от теб, но и от Мак, Алек, докторите и сестрите… и освен това в мен има нещо, което ме съветва как да постъпвам в трудни моменти, точно както би го направила Юнис. Не казвам, че е Юнис… но не е и Йохан. Е?
Соломон въздъхна.
— Човек е склонен да вижда божественото навсякъде. И почти винаги това е антропоморфизъм. Джоан, ако наистина си готова да вярваш на подобни самозаблуди, защо не стигнеш докрай и не отидеш в манастир?
— Защото Юнис не би го направила. Макар че в манастира може да й се стори интересно. Ако се поправи.
— Хе-хе — изкиска се Джейк. — Ще се поправи, да.
— Може пък да опитам — щом толкова много държиш да направиш от мен почтена жена. Но по-скоро ще си сменя името и ще се преместя в някой бомбайски вертеп. Ще идваш ли да ме навестяваш, Джейк?