Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Поручикът простена в леглото си:
— Вън, говедо, това е ужасно!
А след като се събуди и Швейк му донесе закуската, поручикът бе изненадан от нов въпрос:
— Господин поручик, разрешете да доложа: няма ли да желаете да ви набавя някое кученце?
— Знаете ли, Швейк, много ми се иска да ви дам под съд — каза поручикът с въздишка, — но там биха ви освободили, тъй като в живота си не са виждали нещо така колосално глупаво. Погледнете се в огледалото. Не ви ли става лошо от идиотския ви вид? Вие сте най-щуравата шега на природата, която съм виждал някога. Е, кажете самата истина, Швейк, харесвате ли се?
— Съвсем не, господин поручик, не се харесвам, нещо много крив ме изкарва това огледало, нали не е шлифовано. Едно време у Станек Китаеца имаше изпъкнало огледало. Щом се погледнеше някой в него, веднага му прилошаваше и му идеше да повърне. Мутрата му ей такава, главата — като леген за помия, коремът му като на пиян католишки поп, с една дума — фигура. Веднъж край огледалото мина господин наместникът, погледна се в него и веднага заповяда да го смъкнат.
Поручикът се отвърна, въздъхна и намери за уместно вместо с Швейк да се занимае с кафето си.
Швейк шеташе в кухнята и до поручика долиташе песента му:
След това от кухнята се дочу нова песен:
„Ти сигурно си живееш царски, дръвник такъв“ — помисли си поручикът и плю.
На вратата се появи главата на Швейк:
— Господин поручик, разрешете да доложа: викат ви в казармата. Свръзката казва веднага да идете при господин полковника.
И добави с поверителен тон:
— Трябва да е зарад кученцето.
— Зная, зная — каза поручикът, когато ординарецът в коридора понечи да му долага.
Той каза това със свито гърло и излезе, след като хвърли унищожителен поглед на Швейк.
Това, което го чакаше, не беше рапорт, а нещо по-лошо. Когато поручикът влезе, полковникът, страшно навъсен, седеше в креслото си.
— Преди две години, господин поручик — каза полковникът, — бяхте изявили желание да ви преместят в Будейовице в деветдесет и първи пехотен полк. Знаете ли къде е Будейовице? На Вълтава, да, на Вълтава, там, дето в нея се влива Охрже или нещо подобно. Градът е извънредно, ако мога да се изразя така, приветлив и ако се не лъжа, има и кей. Знаете ли какво е това кей? Кеят е стена, изградена над водата. Да. Впрочем това няма нищо общо с въпроса. Там бяхме на маневри.
Полковникът замълча и забил поглед в мастилницата, мина на друга тема:
— Развалили сте ми кучето. Нищо не иска да яде. Я, в мастилницата има муха. Странно, и през зимата ли мухите се давят в мастилниците? Ей, че безпорядък.
„Е, хайде де, плашило такова мизерно, кога най-сетне ще си кажеш думата?“ — помисли си поручикът.
Полковникът стана и мина няколко пъти по канцеларията.
— Дълго време мислих, господин поручик, как собствено да постъпя с вас, за да не се повтори простъпката ви, и си спомних, че бяхте изявили желание да ви преместят в деветдесет и първи полк. Главното командуване неотдавна ни съобщи, че в деветдесет и първи полк се чувствувала нужда от офицери, понеже голяма част от тях били избити от сърбите. Гарантирам ви с честната си дума, че след три дни ще бъдете в деветдесет и първи пехотен полк в Будейовице, където се формират бойни батальони за фронта. Няма нужда да благодарите. Армията се нуждае от офицери, които…
И като не знаеше какво още да добави, той погледна часовника си и каза:
— Десет и половина, крайно време е да приема рапорта на дежурния по полк.
С това неприятният разговор приключи; Когато излезе от канцеларията и отиде в Школата за запасни офицери, поручикът почувствува голямо облекчение. Там той съобщи, че в най-близки дни заминава на фронта и по тоя случай урежда прощална вечер на улица Неказанка.
След като се върна у дома си, той каза многозначително на Швейк:
— Швейк, знаете ли какво е това боен батальон?
— Тъй вярно, господин поручик.
— Е тогава, Швейк — каза поручикът с тържествен глас, — съобщавам ви, че ще ме придружите с един боен батальон на фронта. И да не мислите, че и на фронта ще продължите да правите такива идиотщини като тук. Радвате ли се?
— Тъй вярно, господин поручик, много се радвам — отговори добрият войник Швейк, — чудесно ще бъде да паднем и двамата за негово величество императора и семейството му…
Послеслов към първата част „В тила“