Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Вдовицата го погледна недоволно.
— Това дружество има идеали. То извършва голяма благотворителна дейност.
— Така ли? — възкликна Гунвалд Ларшон. — И какво например?
— Това винаги е било тайна — отговори госпожа Асаршон. — Дори и ние, съпругите, не биваше да знаем. Някои дружества така правят, действуват скрито.
Мартин Бек почувствува погледа на Гунвалд Ларшон върху себе си и продължи:
— Госпожо Асаршон, знаете ли кога мъжът ви е напуснал Нарвавеген?
— Да, онази нощ не можах да заспя и станах да си пийна една чашка за успокоение. Беше някъде към два часа. Като видях, че Йоста още го няма, се обадих на Шьобер и той ми каза, че Йоста си е тръгнал към десет и половина.
Тя замълча и смачка цигарата в пепелника.
— А как мислите, къде може да е отивал мъжът ви с този автобус? — попита Мартин Бек.
Асаршон го погледна боязливо.
— Сигурно е отивал при някой познат от бранша. Мъжът ми беше много енергичен и здравата работеше за фирмата си — е, да, и Тюре има дял в нея де, — та доста често му се случваше да прави сделки и през нощта. Примерно когато от провинцията дойдеше някой само за една нощ или…
Тя сякаш загуби мисълта си, вдигна празната чаша и я завъртя с пръсти.
Гунвалд Ларшон пишеше нещо на листа. Мартин Бек протегна крак и разтри коляното си.
— Имате ли деца, госпожо Асаршон? — попита той.
Тя сложи чашата пред девера си, явно за да я напълни, но той веднага я премести на страничната масичка, без да погледне снаха си. Тя му отправи огорчен поглед, изправи се с мъка от дивана и изтръска полепналата пепел от полата си.
— Не, инспектор Пек, нямам. Мъжът ми за жалост не можа да ме дари с деца.
За момент тя се вторачи с влажен поглед в някаква точка встрани от лявото ухо на Мартин Бек. Сега той видя, че тя бе порядъчно пияна. След като примига бавно няколко пъти, тя го погледна.
— Вашите родители американци ли са, инспектор Пек? — попита тя.
— Не — отвърна той.
Гунвалд Ларшон продължаваше да пише. Мартин Бек протегна глава и погледна листчето. Цялото се оказа надраскано с камили.
— Извинете ме, но трябва да се оттегля — изрече госпожа Асаршон и пристъпи с несигурни крачки към вратата. — Е, довиждане, много ми беше приятно — добави тя забавено и затвори вратата след себе си.
Гунвалд Ларшон напъха листа и химикалката в джоба си и с мъка се надигна от креслото.
— Коя му беше любовница? — попита той.
Асаршон хвърли поглед към затворената врата и отговори:
— Ейвор Улсон. Едно момиче от кантората.
XVII
Не можеше да се каже нищо хубаво за тази противна сряда.
Както се очакваше, вечерните вестници бяха надушили историята с Шверин и сега я поднасяха в обширни репортажи, изпълнени с подробности и хапливи нападки срещу полицията.
Разследването било навлязло в задънена улица. Полицията укрила единствения важен свидетел. Полицията лъжела печата и обществеността право в очите.
А ако печатът и Великият детектив — Обществото нямаха точна информация, как би могла полицията да разчита на помощ?
Единственото, за което вестниците не писаха, бе смъртта на Шверин, но сигурно само защото тя настъпи по-късно.
Неизвестно как бяха успели да изкарат наяве и мрачната картина, която техниците от криминалния отдел завариха на местопрестъплението.
Ценно време бе изгубено напразно.
Убийството за беда съвпадна по време с една отдавна замислена акция срещу безнравствената порнографска литература, продавана по будките и магазинчетата за цигари.
Единият от вестниците любезно отбеляза на първата си страница, че в града вилнее убиец, обществеността е в паника и, посочваше се по-нататък, докато следите изчезват, цяла армия духовни събратя на Шерлок Холмс обикаля и разглежда порнографски снимки и списания, като се потрива, мъчейки се да определи кои от тях, според мъглявите формулировки на Министерството на правосъдието, накърняват нравствеността.
Когато към четири часа след обяд Колберг пристигна на Кунгсхолмсгатан, в косите и веждите му блестяха ледени кристалчета. Стискаше вечерните вестници под мишница и гледаше мрачно.
— Ако и ние имахме толкова доносници, колкото тия тук, нямаше да става нужда дори да си мърдаме пръста — забеляза той.
— Въпрос на пари — отвърна Меландер.
— Зная, зная. И каква полза?
— Никаква. Но така си е.
Той изтръска лулата и отново заби глава в листовете си.
— Говори ли с психолозите? — попита Колберг кисело.
— Да — отвърна Меландер, без да вдигне глава. — Печатат доклада.
В щаба на следствието се появи нов човек. Вече дойде една трета от обещаното подкрепление. Монсон от Малмьо.