Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Защо просто да не вземем награда за нейното спасяване и да се махнем оттук?
Въпросът на Клайст бе основателен — самият Кейл знаеше, че трябва да постъпят така и ако не бяха чувствата му към Арбел Лебедовата шия, отдавна щеше да го стори.
— Тук сме на по-сигурно място от където и да било — отговори той. — Ще си получим обещаната награда плюс пари за охраната. Тая работа изобщо няма да ни затрудни, а и дай да си кажем истината — цяла армия ни пази от Изкупителите. Ако имаш по-добро предложение, казвай.
С това разговорът приключи. Тази нощ Хенри Мъглата и Клайст пазиха пред спалнята на Арбел Лебедовата шия.
— Да внимаваме до утре, когато ще начертаем план на двореца — каза Кейл.
Всъщност през цялото време си мислеше, как утре ще влезе при нея като всемогъщ закрилник. Щеше да демонстрира цялото си презрение, да й покаже, как може да бъде сплашена… и всичко това щеше да му донесе едновременно наслада и болка.
В девет часа на другата сутрин Арбел Лебедовата шия излезе от личните си покои, след като двете прислужници, които й донесоха закуската, я уведомиха, че отвън пазят двама гвардейци заедно с две невзрачни хлапета, които по-рано чистели конюшните.
С най-студено изражение на лицето тя надникна навън и откри, че, освен двамата, изпънати като струни гвардейци, навън е застанал не Кейл, а две момчета, които виждаше за пръв път.
— Кои сте вие и какво правите тук?
— Добро утро, лейди — каза любезно Хенри Мъглата.
Тя не обърна внимание на поздрава.
— Чакам отговор.
— Ние сме ваши телохранители — каза Клайст, потискайки импулса да се преклони пред нейната потресаваща хубост и прикривайки смущението си с поглед, говорещ, че през живота си е виждал всякакви хубави аристократки, но никоя не го е впечатлила особено, най-малко пък тази тук.
— Къде е вашият… — Арбел потърси най-обидната дума — … главатар — каза накрая тя, макар че не й прозвуча задоволително.
— Мен ли търсите? — подвикна Кейл, излизайки иззад ъгъла на близкия коридор заедно с двама мъже, носещи дълги свитъци.
— Кои са тези хора?
— Вашите телохранители. Този е Хенри, другият Клайст. Упълномощил съм ги с цялата си власт и ви моля да вършите каквото кажат.
— Значи са ти роднини — каза тя, като се надяваше думата да прозвучи колкото се може по-обидно.
— Роднини ли? Как така.
— Дяволи — отговори победоносно Арбел. — Като мухите, които придружават Велзевул, когато напуска ада.
Както можеше да се очаква, това силно засегна Хенри и Клайст, но Кейл само ги погледна и прихна.
— Да. Без съмнение са мои роднини.
— Малко са хилави за телохранители, не смяташ ли?
Кейл ги огледа печално.
— Съжалявам за състоянието им — и аз не бих желал да ги гледам по цял ден. Но чак пък хилави? Може би трябва да ги пуснете срещу двама Матераци, та да видите кой е хилав.
— Значи са убийци като теб?
Този път Хенри се обиди, но Клайст го прие за комплимент.
— Да — отговори спокойно Кейл. — Убийци точно като мен.
Неспособна да намери подходящ отговор, Арбел Лебедовата шия се върна в покоите и затръшна вратата.
Десет минути по-късно на вратата се почука и Арбел Лебедовата шия направи на личната си прислужница знак да отвори. Когато изпълни нареждането, прислужницата с удоволствие видя как очите на Кейл се разшириха от смайване. Беше Рива.
Възходът на Рива до тъй висок пост бе по своему не по-малко странен от издигането на Кейл. Щом се погрижи за изхвърлянето й от дома на мадмоазел Джейн, старата слугиня Ана-Мария бързо изтича в двореца на почитаемата Идит Матераци, майка на Арбел Лебедовата шия и формална съпруга на маршала. Трябва да се каже, че след уговорения им брак преди двайсет години те така и не се сближиха, а зачеването на Арбел Лебедовата шия трябва да бе едно от най-хладните династични явления в цялата история. Опитите на маршала да избягва съпругата си на всяка цена често се увенчаваха с успех, но не можеше да се каже същото за опитите му да я лиши от власт или от влияние в делата на Мемфис. Почитаемата Идит Матераци беше жена, която знае в кой гардероб са скелетите и в Мемфис рядко се случваха подмолни събития, без да бъде осведомена по един или друг начин… или пък при необходимост без сама да ги предизвика. Макар и лишена от каквато и да било официална власт — маршалът изрично се бе погрижил за това, — почитаемата Идит Матераци притежаваше влияние, подкрепено най-често от знанията за въпросните скелети и способността й да подкопае позициите дори на най-горделивите и могъщи родове. Затова само трийсет минути след като мадмоазел Джейн обвини Рива в коварство, почитаемата Идит Матераци научи за това от своята съгледвачка Ана-Мария и уреди обърканата, но гневна Рива да бъде настанена в собствения й дворец.