Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кейл нарочно говореше толкова грубо. Още от малък владееше лъжата тъй добре, както сега убийството. Все по една и съща причина — налагаше му се, за да оцелее. Отклоняваше интереса им към онази част от миналото му, която не желаеше да разкрие, като признаваше истината за други неща. И разбира се, колкото по-потресаваща се окажеше тя дори за корави мъже като Випонд и ИдрисПюк, толкова по-добре. Щом Матераците вярваха, че не е нищо друго освен млад и безмилостен убиец, в негов интерес бе да поддържа подобно убеждение. В това имаше много истина, което му помагаше да бъде убедителен… но далеч не цялата истина.
Випонд му зададе още няколко въпроса, но независимо дали вярваше напълно на Кейл или не, изглеждаше ясно, че няма да изцеди повече от момчето, затова пристъпи към плановете за опазването на Арбел Лебедовата шия. От писмените предложения на Кейл, както и от отговорите на неговите въпроси, канцлерът бе стигнал до извода, че момчето е също толкова умело да предотврати нечия смърт, колкото и да я предизвика. Най-сетне, доволен поне в това отношение, Випонд извади от писалището си дебела папка и я разтвори.
— Преди да си тръгнеш, искам да те питам за нещо. От множество бежанци Антагонисти, двойни агенти и пленени документи получих сведения за политика на Изкупителите, наречена Разпръскване. Чувал ли си за нея?
Кейл сви рамене.
— Не.
Този път Випонд повярва на озадаченото му изражение.
— В тези доклади — продължи канцлерът — става дума за нещо, наречено Символ верую. Познат ли ти е изразът?
— Екзекуция заради престъпления срещу религията, извършвана пред правоверните.
— Твърди се, че до хиляда пленени Антагонисти наведнъж бивали отвеждани в центровете на изкупителските градове и там ги изгаряли живи. Към онези, които се отричали от антагонистката ерес, проявявали милосърдието и ги удушавали преди кладата. — Той помълча и погледна втренчено Кейл. — Възможни ли са тия Символи верую?
— Да. Възможни са.
— Има и други твърдения, поддържани от пленени документи, че тези екзекуции са само начало. В документите се говори за Разпръскване на всички Антагонисти. Някои от хората ми казват, че планът предвижда след окончателната победа цялото антагонистко население да бъде прехвърлено на остров Малагаси. Но някои бежанци Антагонисти твърдят, че Разпръскването предвижда след това прехвърляне да бъдат изтребени до крак, за да изчезне тяхната ерес веднъж завинаги. Трудно ми е да повярвам — но ти познаваш по-добре характера на Изкупителите. Какво мислиш? Възможно ли е подобно нещо?
Кейл дълго мълча, явно разкъсван между омразата си към Изкупителите и чудовищния въпрос, който му задаваха.
— Не знам — каза накрая той. — Никога не съм чувал за това.
— Виж, Випонд — каза ИдрисПюк, — Изкупителите очевидно са брутална пасмина, но помня как преди двайсет години, когато избухна метежът в Монт, плъзнаха слухове как във всеки превзет град събирали всички бебета и пред погледите на майките ги хвърляли във въздуха и ги пронизвали с мечовете си. Всички го вярваха — но беше гадна лъжа. Не се беше случвало нищо подобно. От опит знам, че мълвата раздухва десетократно всяка жестокост.
Випонд кимна. Срещата не беше плодотворна и той се чувстваше едновременно разочарован и притеснен заради слуховете от изтока. Но го измъчваше и нещо по-обикновено. Той погледна подозрително Кейл.
— Пушил си. Усещам го по дъха ти.
— Вас какво ви засяга?
— Аз решавам какво ме засяга, нахално пале. — Той се озърна към ИдрисПюк, който продължаваше да зяпа усмихнат през прозореца. После пак погледна Кейл. — Надявах се да проявиш малко повече здрав разум и да не подражаваш във всичко на ИдрисПюк. Приеми го по-скоро като пример как да не постъпваш. Колкото до пушенето — то е детинско увлечение, навик, грозен за окото, противен за носа, вреден за мозъка, опасен за дробовете, вмирисва дъха и подир известно време лишава мъжа от мъжественост. А сега си вървете и двамата.
25.
Четири часа по-късно Кейл, Хенри Мъглата и Клайст се настаняваха в удобната си стая близо до покоите на Арбел Матераци.
— Ами ако разберат, че изобщо не сме телохранители? — попита Клайст, когато седнаха да ядат.
— Е, аз няма да им кажа — отвърна Кейл. — А ти? Пък и колко трудно може да бъде? Утре ще обиколим да обезопасим двореца. Колко пъти си го тренирал? След това няма да пускаме никакви непознати, и един от нас ще я придружава, където и да отиде. Ако напусне двореца, което няма да насърчаваме, не бива да излиза от крепостта и през цялото време ще я придружават двама от нас плюс дузина гвардейци. Няма нищо сложно.