Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Птичките! — възкликна тя.
— Птичките — потвърди кметът. — Чудно, че не сте ги забелязали, след като от три дни ни чупят прозорците, за да умрат в къщите.
Напускайки кметството, госпожа Ребека се почувствува засрамена. И малко сърдита на Архенида, която донасяше всички слухове от селото, а не й бе казала за птичките. Разтвори чадърчето, заслепена от блясъка на неизбежния август, и докато вървеше по пустата напечена улица, й се стори, че от стаите на всички къщи се излъчва остра и силна воня на умрели птички.
Това стана в последните дни на юли и никога дотогава в селото не бе имало такава горещина. Но жителите не й обърнаха внимание, развълнувани от смъртта на птичките. Макар това странно явление да не бе повлияло сериозно върху дейността в селото, повечето хора в началото на август мислеха все за него. Сред тях не бе преподобният Антонио Исабел дел Сантисимо Сакраменто дел Алтар Кастанеда и Монтеро — кроткият енорийски свещеник, който на деветдесет и четири годишна възраст твърдеше, че три пъти е виждал дявола, а в същото време бе видял само две мъртви птички, без да им обърне никакво внимание. Първата бе намерил един вторник след службата, в ризницата, и си помисли, че е завлечена там от някоя съседска котка. Втората намери в сряда на чардака в дома си и като я побутна с върха на обувката, си помисли: „Не би трябвало да има котки на тоя свят.“
Но в петък, като стигна на гарата, той намери трета мъртва птичка на пейката, където реши да седне. Сякаш го прониза светкавица, когато хвана птичето за крачетата, повдигна го до очите си, обърна го, огледа го и слисан си помисли: „Карамба, това е третото, което намирам тази седмица.“ От този миг започна да разбира какво става в селото, но по доста неясен начин, защото отец Антонио Исабел — отчасти поради възрастта си и отчасти, задето твърдеше, че три пъти е виждал дявола (което на хората се струваше малко невероятно), беше считан от енориашите си за добър, кротък и услужлив човек, но който обикновено витае из облаците. Той разбра, че става нещо с птичките, но и тогава не сметна, че е толкова важно, за да му посвети проповед. Той пръв усети миризмата. Усети я в петък през нощта, когато се събуди разтревожен — лекият му сън бе прекъснат от силно зловоние, което не знаеше дали се дължи на кошмар или на някакво ново средство на сатаната, решил да смущава съня му. Подуши наоколо и се обърна в леглото, като си мислеше, че случката може да му послужи като тема за проповед. Можеше да произнесе драматична проповед относно ловкостта на сатаната да прониква в човешкото сърце чрез кое да е от петте сетива.
На другия ден, докато се разхождаше из притвора преди литургия, за пръв път чу да се говори за мъртвите птички. Мислеше си за проповедта, за сатаната и за греховете, които могат да се извършат чрез обонянието, когато чу, че зловонието през нощта се дължало на събраните през седмицата птички; и в главата му нахлу неясна бъркотия от евангелски предубеждения, зловония и мъртви птички. Така че в неделя трябваше да импровизира проповед върху милосърдието, която и той не разбра напълно, и забрави завинаги връзката между дявола и петте сетива.
Все пак, в някое далечно кътче на мисълта му, тези преживявания сигурно са се запазили. Това му се случваше винаги — и в семинарията преди повече от седемдесет години, и още повече след като навърши деветдесет. Един ясен следобед в семинарията, когато валеше проливен дъжд без буря, той четеше откъс от Софокъл в оригинал. Когато дъждът спря, погледна през прозореца посърналото поле, чистата измита привечер и напълно забрави гръцкия театър и класиците, които той не различаваше, а наричаше общо „старчетата от едно време“. Един следобед — тогава не валеше, може би тридесет или четиридесет години по-късно, той прекосяваше павирания площад на едно село, където бе отишъл на гости, и без да има намерение, изрецитира стиха от Софокъл, който някога бе чел в семинарията. Същата тази седмица води дълъг разговор за „старчетата от едно време“ с папския викарий — впечатлителен и приказлив старец, любител на сложни гатанки за начетени люде, които той твърдеше, че е измислил, и които години по-късно станаха много известни под името кръстословици.
Този разговор му помогна да възстанови изведнъж цялата си стара и дълбока любов към гръцките класици. На Коледа същата година получи писмо. И ако вече по онова време не си беше спечелил името на прекалено мечтателен, безстрашен тълкувател и малко безразсъден в проповедите си, тогава щяха да го направят епископ.