Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Не ми харесва тоя тип — каза Дамасо.
— Ами не го гледай — отвърна момичето.
Поиска от бюфетчията нещо за пиене. Дансингът започна да се изпълва с двойки, но мъжът с трите жени продължаваше да се чувствува сам в салона. При едно завъртане той срещна погледа на Дамасо и започна да танцува още по-живо, като се усмихна и показа ситните си заешки зъби. Дамасо го гледа, без да мигне, докато мъжът се намръщи и му обърна гръб.
— Мисли се за голям веселяк — каза Дамасо.
— Наистина е голям веселяк — отвърна момичето. — Всеки път, като пристигне в градчето, плаща за музиката, както всички търговски пътници.
Дамасо я изгледа с блуждаещи очи.
— Тогава защо не идеш при него — рече. — Където са три, там са и четири.
Тя не отговори. Извърна лице към дансинга, като пиеше на бавни глътки. Бледожълтата рокля подчертаваше нейната плахост.
Изтанцуваха следващите няколко парчета. Към края Дамасо стана съвсем мрачен.
— Умирам от глад — каза момичето, като го хвана подръка и го поведе към тезгяха. — И ти трябва да хапнеш.
Веселякът идваше насреща им с трите жени.
— Ей! — повика го Дамасо.
Мъжът се усмихна, без да се спре. Дамасо се освободи от ръката на приятелката си и му препречи пътя.
— Не ми харесват зъбите ви.
Мъжът побледня, но продължаваше да се усмихва.
— И на мене.
Преди момичето да успее да го спре, Дамасо стовари юмрук върху лицето на мъжа и той седна посред дансинга. Никой от посетителите не се намеси. Трите жени се разкрещяха и хванаха Дамасо през кръста, докато приятелката му го блъскаше към дъното на салона. Мъжът се надигна с изкривено от удара лице, подскочи като маймуна в средата на дансинга и извика:
— Продължавайте да свирите!
Към два салонът беше почти празен и жените без клиенти седнаха да вечерят. Беше горещо. Момичето донесе на масата ориз с боб и пържено месо и изяде всичко с една лъжица. Дамасо я гледаше вцепенен. Тя му подаде лъжица ориз.
— Отвори си устата.
Дамасо опря брада на гърдите и поклати глава:
— Това е за жени. Ние, мъжете, не ядем. За да се изправи, трябваше да опре ръце о масата. Когато успя да възвърне равновесието си, видя, че бюфетчията стои пред него със скръстени ръце.
— Девет и осемдесет — каза той. — Този манастир не е държавен.
Дамасо го отстрани.
— Не обичам педерастите — рече.
Бюфетчията го сграбчи за ръкава, но момичето му направи знак и той го пусна, като каза:
— Не знаеш какво изпускаш.
Дамасо излезе, като се олюляваше. Загадъчният блясък на огряната от луната река запали в съзнанието му една искра, но тя веднага угасна. Когато съзря вратата на тяхната стая на другия край на градчето, Дамасо се убеди, че е спал вървешком. Тръсна глава. Макар и смътно, в миг разбра, че отсега нататък трябва да следи за всяко свое движение. Бутна вратата полека, за да не изскърцат пантите.
Ана го усети, че рови в сандъка. Обърна се към стената, за да не й пречи светлината, но веднага разбра, че мъжът й не се съблича. Внезапно я осени прозрение и тя седна в кревата. Дамасо стоеше до сандъка с пакета с топките и фенерчето в ръка. Сложи пръст на устните си.
Ана скочи от леглото.
— Ти си полудял — прошепна тя и се затича към вратата. Бързо сложи мандалото.
Дамасо пъхна джобното фенерче в панталона заедно с ножчето и острата пила и се приближи, като стискаше пакета под мишница. Ана се облегна на вратата.
— Оттук няма да излезеш, докато съм жива — прошепна тя.
Дамасо се опита да я отстрани.
— Махай се!
Ана се вкопчи с двете си ръце в рамката на вратата. Погледнаха се в очите, без да мигат.
— Ти си глупак — прошепна Ана. — Господ ти е дал красиви очи, но те е лишил от мозък.
Дамасо я сграбчи за косата, изви й китката и я накара да наведе глава.
— Казах ти да се махнеш — процеди през зъби.
Ана го погледна отстрани с изкривено като на вол под ярем око. За миг се почувствува неуязвима и по-силна от мъжа си, но той продължаваше да й извива ръката и накрая тя се задави от сълзи.
— Ще ми убиеш детето.
Дамасо я занесе почти на ръце до леглото. Щом я пусна, Ана се метна на гърба му, вкопчи се с крака и ръце и двамата се строполиха на кревата. Задъхани, започваха да губят сили.
— Ще викам — изсъска Ана на ухото му. — Само да мръднеш и ще почна да крещя.
Дамасо изфуча от глуха ярост и заудря с топките по колената й. Ана простена и разхлаби краката си, но отново се вкопчи в кръста му, за да му попречи да стигне до вратата.