Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Омръзнах ли ти? — попита Ана.
— Не е за това — отвърна Дамасо. — Заради туй градче.
— Че какво му е на градчето? Градче като всички други.
— Не могат да се продадат топките.
— Остави ги тия топки — каза Ана. — Докато бог ми дава сили да пера, няма защо да се забъркваш в разни истории. — И като помълча, добави меко: — Не разбирам как можа да ти хрумне това.
Дамасо допуши цигарата и чак тогава отговори:
— Толкова е лесно, че не мога да разбера как на никой друг не му е дошло наум.
— Заради парите си струва — съгласи се Ана. — Но пък никой не би направил такава глупост — да задигне топките.
— Не помислих — каза Дамасо. — Вече си тръгвах и изведнъж ги видях зад тезгяха — вътре в кутийката. Реших, че не си струва да се връщам с празни ръце.
— Лош късмет — каза Ана.
Дамасо изпитваше облекчение.
— Само че новите все още ги няма — рече. — Съобщили, че били поскъпнали, но дон Роке казва, че така нямал сметка. — Запали нова цигара. Докато говореше, усещаше как сърцето му се освобождава от нещо тъмно.
Съдържателят бил решил да продаде масата за билярд. Не струвала кой знае колко. Сукното, изпокъсано от подвизите на новаците, с разноцветни кръпки, трябвало да се подмени. А в това време за редовните посетители на салона, остарели, кажи-речи, край билярда, нямало друго развлечение освен предаването на шампионата по бейзбол.
— С една дума — заключи Дамасо, — без да искаме, лишихме хората от развлечението им.
— И то така глупаво — каза Ана.
— Идната седмица свършва и шампионатът.
— Това не е най-лошото. Най-лошото е негърът.
Облегната на рамото му, както някога, Ана знаеше за какво мисли мъжът й. Почака го да доизпуши цигарата си и каза предпазливо:
— Дамасо.
— Какво?
— Върни ги.
Той запали нова цигара.
— Точно за това си мисля от известно време. Бедата е там, че не знам как.
Накрая намислиха да оставят топките на някое обществено място. Но после Ана каза, че това решава въпроса със салона за билярд, но не и с негъра. Полицията би могла да обясни по един или друг начин намирането на топките, без да освободи негъра. Не беше изключена и друга опасност: този, който намери топките, вместо да ги върне, да си ги присвои, за да ги продаде.
— Щом сме се хванали да вършим работа, трябва да я свършим както трябва — заключи Ана.
Изровиха топките. Ана ги уви във вестници, така че пакетът да не подчертава формата им, и ги сложи в сандъка.
— Трябва да се чака удобен случай — каза тя.
Но в чакане на удобния случай минаха две седмици. На двайсети август вечерта — два месеца след кражбата — Дамасо завари съдържателя на салона, седнал зад тезгяха. Пъдеше комарите с палмово ветрило. Радиото беше изключено и от това дон Роке изглеждаше още по-самотен.
— Какво ти казвах! — възкликна дон Роке, сякаш се радваше, че предсказанието му се е сбъднало. — Всичко отиде по дяволите.
Дамасо пъхна една монета в автоматичния грамофон. Силният звук и преливащите цветове на апарата му се сториха несъмнено доказателство за неговата преданост. Но дон Роке като че ли не го забелязваше. Тогава Дамасо приближи един стол, седна до съдържателя и се опита да го утеши със смътни доводи, но дон Роке го слушаше равнодушно, като си махаше с ветрилото.
— Какво да се прави — рече. — Шампионатът по бейзбол не можеше да трае вечно.
— Но може да се намерят топките.
— Няма да се намерят.
— Негърът не може да ги е глътнал.
— Полицията търси навсякъде — каза дон Роке с дразнеща увереност.
— Може да стане чудо.
— Не си прави илюзии, синко. Едно зло и друго влачи. Ти вярваш ли в чудеса?
— Понякога — отвърна Дамасо.
Когато излезе от заведението, филмът още не беше свършил. По високоговорителя звучаха откъслечни гръмки реплики, отекваха из притихналото градче и малкото прозорци, които все още светеха, скоро щяха да потънат в мрак. Дамасо се повъртя около киното, а после се запъти към танцувалния салон.
Оркестърът свиреше само за един посетител, който танцуваше с две жени едновременно. Останалите си седяха кротко до стената, сякаш чакаха някаква вест. Дамасо се настани на една маса и направи знак на бюфетчията да му донесе една бира. Изпи я направо от бутилката, като спираше за малко, за да си поеме дъх, и наблюдаваше през стъклото мъжа, който танцуваше с две жени. Беше по-нисък от тях.
В полунощ дойдоха жените, които бяха ходили на кино, последвани от група мъже. С тях беше и приятелката на Дамасо. Тя се отдели от другите и седна на неговата маса. Дамасо дори не я погледна. Вече беше изпил половин дузина бири и продължаваше да гледа втренчено мъжа, който сега танцуваше с три жени, но не им обръщаше никакво внимание, защото беше погълнат от изяществото на собствените си стъпки. Изглеждаше щастлив и очевидно би бил още по-щастлив, ако освен ръце и крака имаше и опашка.