Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Поема дълбоко въздух.
— Настъпи нещо страшно. Опитах се да се боря с тях, но в следващия момент се озовах на пода, коляното на един войник притискаше гърба ми, чувах как мама пищи, но от Шавон не чувах нито звук, после настъпи мрак и когато се събудих, бях сам в къщата.
Лети, лети, чуваме от пещерата. Далеч, далеч, далеч.
— Когато ограниченията бяха отменени, тръгнах да ги търся — продължава Лий. — Но така и не ги намерих. Търсих във всяка къща, във всяко общежитие, във всеки дом на изцелението. А накрая, в последния от тях, госпожа Койл чу гласа ми и ми даде отговор.
Замълчава и вдига очи.
— Ето ги.
Прилепите се изливат от пещерите, сякаш някой е наклонил света и ги изсипва на свобода, точно над главите ни, порой от още по-черен мрак на черното небе. Гръмкото шшшшш, което издават крилете им, заглушава думите и за минута не говорим, а само ги гледаме.
Всеки е дълъг най-малко по два метра, крилете им са покрити с козина, имат къси, заоблени уши и по едно зелено светещо петно фосфор на върха на всяко крило — с тях заслепяват и объркват пеперудите и бръмбарите, улавят ги и ги ядат. Фосфорът искри в нощта, над нас за кратко се просва одеяло от примигващи звездички. Седим, заобиколени от пляскащи криле, от цвъртящ Шум. Лети, лети, далеч, далеч, далеч.
А след пет минути вече са изчезнали, отлетели са в гората и няма да се върнат до заранта.
Нещо иде — казва Лий в последвалата тишина. — Знаеш го. Не мога да кажа какво, но ще тръгна с нея, защото има още места, където не съм търсил.
— Тогава и аз ще дойда — казвам.
— Тя няма да ти позволи — той се обръща към мен. — Но ти обещавам, че ще търся Тод. Със същите очи, с които ще търся Шавон и майка, ще търся и него.
Над лагера прокънтява камбана, която казва, че всички участници в среднощния набег вече са заминали, а останалите трябва да отиват да спят. Лий и аз оставаме в мрака още малко, рамото му е притиснато до моето, а моето рамо е притиснато до неговото.
24
Стените на затвора
Тод
— Не е зле — казва Кметът от гърба на Морпет, — особено за работна сила без специални умения.
— Ще стане още по-хубаво — отвръща Дейзи. — То сега много валя и всичко беше само кал.
— Не, не — продължава Кметът и оглежда терена. — Справили сте се прекрасно вие двамата, толкова много е направено само за месец.
С Дейви замълчаваме и също оглеждаме онова, с което сме се справили така прекрасно. Налети са бетонните основи на една-единствена обща продълговата постройка. Колоните са издигнати, между някои от тях вече е започнало реденето на дялани камъни — взехме ги от вътрешните стени на разрушения манастир, а един грамаден найлон покрива всичко като с покрив. Вече направо си прилича на сграда.
Кметът е прав, справили сме се прекрасно.
Ние и още 1150 диваци.
— Да — казва Кметът. — Доволен съм.
Шумът на Дейви започва да сияе в розово, дори ми е неудобно да го гледам.
— Е, какво ще бъде това? — питам.
Кметът ме поглежда.
— Кое какво ще бъде?
— Това — посочвам постройката. — Какво ще представлява?
— Вие я довършете, Тод, пък аз ти обещавам, че ще те поканя на тържественото откриване.
— Но няма да е дом за диваците, нали?
Кметът леко се намръщва.
— Не, Тод, няма да е дом за диваците.
Потривам шията си отзад с длан и чувам пукот в Шума на Дейви, който ще се усили, ако се опитам пак да му попреча да преживее спокойно успеха си.
— Само казвам — продължавам, — че последните три нощи бяха много студени, всичко замръзваше, а занапред по-топло няма да става.
Кметът обръща Морпет към мен. Момче Жребче, мисли той. Момче Жребче, отстъпи назад.
Аз отстъпвам, без дори да се усетя.
Кметът повдига вежди.
— Искаш печки ли да им докараме или какво?
— Ами — забивам поглед в земята, после поглеждам към сградата и към диваците, които се мъчат старателно да стоят възможно най-далеч от трима ни, но са твърде много, а пространството е твърде тясно. — Може да завали сняг — продължавам, не знам дали ще оцелеят.
— О, по-жилави са, отколкото ти се струва, Тод — гласът на Кмета е тих и в него вибрира нещо, което не мога да определя. — Много жилави.