Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Атанасий сякаш усети накъде вървят мислите й: наведе се към нея много сериозен.
- Мисията не е нещо, което можете да откажете - изрече той - Залогът е такъв, вменява ви се задължение. Трябва да го изпълните, да го доведете докрай.
Наблюдаваше внимателно изражението й
- Освен това наистина нямате избор. Можете да сте абсолютно сигурна, че Съветът вече е научил коя сте. След като разберат, че сте свързана с библиотеката, няма да се спрат пред нищо, за да ви открият, да се доберат до онова, което ви е известно.
Думите му накараха сълзите й да замръзнат още преди да са се отронили.
- Но аз не знам нищо!
- Знаете. Сега сте тук, заедно с мен - отговори Антун - Още повече Пазителят ви повери задача - задача, която можете да изпълните само вие. Трябва да сте нащрек, докато я завършите.
Сърцето на Емили се смрази, но същевременно я обзе любопитство, достатъчно силно да я отвлече за малко от мисълта, че я преследват.
- Щом всичко в Обществото е толкова тайно - каза тя и се наведе към Атанасий, - щом всичко е скрито, дори от вас като Библиотекари, как така лично вие знаете толкова много? Как така разполагате с подробностите, които току- що ми разказахте?
Атанасий изглеждаше уморен, дори натъжен.
- Защото, доктор Уес, ме обучаваха да стана новият Помощник-пазител. След два месеца Марлейк щеше да се оттегли и ме подготвяха да поема ролята му. След смъртта му програмата се ускори, но сега, като се имат предвид обстоятелствата, настъпи нова промяна.
Вече говореше по-тихо, почти шепнешком:
- Вторият в командната верига не може да бъде втори, ако няма първи.
Не откъсваше поглед от Емили, която се наклони към него.
- Откриването на новия Пазител е свързано с приемането ми като Библиотекар, така ли? -попита Емили. - Трябва да ви помогна да го намерите ли?
- Да, свързано е с приемането ви в Обществото - потвърди Атанасий - Но няма никакъв
„той“.
Сега очите му се разшириха също толкова, колкото тези на Емили
- Хайде, доктор Уес. Знам, че разбирате. Не съм казал, че ви подготвяме да станете Библиотекар.
ГЛАВА 69
12.45 ч.
Ситуация, чиито измерения бяха толкова огромни и всеобхватни, та нямаше накъде да се разширят повече, току-що се беше разгърнала.
- Пазителят ли? Холмстранд ме е обучавал да го наследя?
- Вие сте тази, която избра - потвърди Атанасий. - Разбира се, не възнамерявахме да ви въведем в ролята ви по такъв... драматичен начин. Или толкова внезапно. Но когато Съветът започна нападението си, трябваше да ускорим привеждането на намеренията на Пазителя в действие.
Емили продължаваше да се опитва да осмисли казаното от Атанасий
- Но защо не вие? - попита тя искрено. - Вие вече сте били подготвян за Помощник-пазител и очевидно знаете много повече от мен. Защо не са ви направили Пазител и не са ви оставили вие да обучите нов Помощник?
- Наясно съм колко е трудно за разбиране - отговори Атанасий кротко, почти утешително, - но има ред и причина да действаме така. Моят опит, моите умения - те бяха подготвяни за специфична роля. Тази роля е важна и действена, но и поддържаща. Пазителят е видял у вас нещо различно, нещо, което е сметнал за важно - жизненоважно за роля, която не е поддържаща, а водеща. Нещо, което е надделяло над липсата ви на опит. Човек винаг и може да придобие опит и да научи това, което не знае. Но Пазителят ви имаше доверие и е открил у вас черти на характера, които смяташе за жизненоважни за ролята.
През по-голямата част от академичния си живот Емили бе копняла за признание -признание, че е интелигентна, творческа, авторитетна натура. Но да чуе подобни възхвали за характера си в този момент, я изпълни с ужас. Не беше сигурна, че някога ще съумее да оправдае възложените й очаквания, и виждаше, че в случай на провал залогът ще е много по -голям от лоша рецензия в научно списание или лошо оценяване на работата й със студентите.
Същевременно интелектуалната й жилка продължаваше да изпитва неудобство от подробностите, разкрити й от Атанасий, подробностите за историята на библиотеката и операциите на Обществото. Очевидно Библиотекарите имаха могъщ враг, но Емили не беше в състояние да се отърси от чувството, че работата им е представлявала почти цензура, че са размили границите между „споделяне на информация“ и непосредствено манипулиране на световните събития по начин, не съвсем различен от този на настоящите заговори на Съвета, заговора срещу президента. Струваше й се, че в морално отношение се е озовала между тъмен облак и друг облак, по-светъл, но все пак сив.