Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
21
— Красива гледка — констатира Нел Прийст от десния борд на шейсетметровия кораб за насипни товари „Нанък“.
Тайлър не мислеше за гледката, той четеше по морската карта имената, които бележеха маршрута им: Гууз Айлънд, Фокс Фери Пойнт, Форт Фог Ларк, Маунг Върнън, Гънстън Коув, Холоинг Пойнт. Розовият хоризонт оставяше портокалово оранжева следа върху Грейни Айлънд. Тайлър, в битността си на беглец, нямаше повод да празнува.
— Сигурна ли си, че в така създалата се обстановка не се притесняваш? — попита той.
— Ти би ли останал верен на О’Мали?
— Това не е нещо дребно — припомни й той.
— Бивш служител на този човек е с разбита глава. Независимо какво ще бъде доказано, именно това се е случило. Аз съм служител, а скоро ще бъда бивш служител, не го забравяй. Дали съм лудо влюбена в теб? Не на себе си? Съжалявам, Питър, но не това стои зад решението ми. Взех страна, това е всичко. Няма да работя за него. Все още съм лоялна към компанията, но не и към О’Мали.
Тайлър обмисляше начин за връщане към О’Мали, начин да обърне нещата, но имаше малко основание за оптимизъм.
— Не напускай. Продължиш ли да работиш за него, може да го използваме в наша полза.
— Стига да има как да ти помогна, ще го направя. Разчитай. Щом това искаш, за мен няма проблем, Питър.
Нежно докосна бузата й със студени пръсти, изразявайки и благодарността, и симпатията си към нея. Последните пет дни започнаха като временна работа и рязко промениха живота му, най-вероятно завинаги. Едно обвинение в убийство много наподобяваше на предишния му случай с ръкопашния бой, а това означаваше известно време зад решетките. А бивше ченге зад решетките е мъртвец, с други думи е обречен, независимо колко години ще му дадат.
Всъщност Тайлър стоеше на студената палуба не за да следи навигацията — това служеше само за претекст той и Нел да се отдалечат от ушите на капитана и екипажа. Силният вятър режеше лицето му, въпреки двудневната му брада. Той прекъсна обаждане, което смяташе да направи от мобилния телефон на Нел. Почти му се догади, като се сети как О’Мали отне живота на Стъки. Колко ли много искаше да го разкара от издирването на Алварес. Явно е стигнал твърде близо до истината — повече, отколкото О’Мали допускаше за възможно. Това го заинтригува, защото показваше уязвимостта на О’Мали, която Тайлър все пак можеше да използва.
Тайлър върна телефона на Нел. Не спираше да се пита колко ли обстойно ще го разследват. Дали О’Мали или бившите му колеги от „Метро“ ще проследят телефона на Нел? Дали вече знаеха, че от телефона й е проведено презокеанско обаждане? Тайлър избягваше градски разговори, избягваше да използва кредитни карти. Като ченге знаеше от какво да се пази. И все пак още веднъж взе телефона на Нел. Дано не се наложи да съжалява за това.
— Събудих го — съобщи той на Нел. — Марковиц, счетоводителят на Северното обединение, който се пенсионирал неочаквано и заминал отвъд океана.
— Дали ще се отзове някак по случая Дженоа? Дали би проговорил? — Тя се намираше на ръба на издръжливостта.
Той осъзна през каква агония е преминала, докато реши да тръгне с него. Дали съжалява, чудеше се той, независимо от уверенията преди минута.
Спокойно и бавно корабът пореше тъмните води. Напрежението между тях постепенно спадна.
— Марковиц е една възможност. Иска ми се да говоря с него — продължи той. — Обясних му какво знаем за инцидента на прелеза и за подозренията ни, че всичко е потулено. Казах му и някои други неща — за смъртта на Стъки, за вероятността Милроуз да е останала вдовица, за подозренията ми, че О’Мали е замесен поне в случая със Стъки. Предупредих го за вероятността О’Мали да си разчиства сметките. Напомних му, че да излъжеш федерален агент е федерално престъпление. Той се оказа добър слушател.
Тя носеше тъмнозелена мушама, която капитанът й зае. Мушамата никога не изглежда добре.
— Той говореше за някаква ограничена неприкосновеност, смятайки, че имам нещо общо със случая, но накрая се поотпусна малко. Не се бил пенсионирал по собствено желание. Изненада! Уредили му го заедно със златен парашут. Доколкото той знае, никой — включително и Гохин, ако в края на краищата някой е отговорен — няма вина за престъпление. Невежество, може би, какъвто е юридическият термин, но не и убийство.