Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Че са ме търсили от милицията.
— Търсили са те — замислено повтори Ситников. — Могъщ е руският език, понякога не можеш да разбереш за какво става дума. Дали е безлично изречение, или милиционерът не е бил сам. Ама ти защо не я попита за подробности?
— Притесних се, нервирах се. Започнах да й крещя. Е, да, сглупих, държах се като последния идиот, но какво сега, и ти ли ще ме тормозиш до безкрай? Повиках те като приятел, за да ми помогнеш, а не за да слушам забележките ти!
Алкохолът бе подействал и Аргунов беше станал агресивен.
— Сега крещиш и на мен — поклати глава Вячеслав Антонович. — Ех, Льовка, Льовка. Хайде лягай си, утрото е по-мъдро от вечерта. Когато се наспиш, помисли за това, което ти казах. Ако е проблем да си намериш жена, ще ти помогна. Изобщо не е задължително да си играеш на романтика, можеш просто да я наемеш за пари и да й обясниш в какво се състоят задълженията й.
— Какво, да не би според теб да трябва да й обяснявам, че насън излизам от къщи и убивам деца? — разяри се Лев Александрович. — Ти да не откачи напълно?
— Не ми викай — повиши глас Ситников. — За жената можеш да измислиш каквато искаш легенда, колкото да те пази, докато спиш. На никого нищо не бива да признаваш, запомни това. Край, тръгвам си, утре трябва да ставам рано. А ти си пийни още и лягай да спиш.
— Значи ти няма да ми помогнеш? — ядосано попита Аргунов. — Напразно ли разчитах на теб?
— Льова! — Ситников, който вече се бе приготвил да си тръгне, отново седна и сложи ръка на рамото на приятеля си. — Аз не мога да направя това, за което ме молиш. Разбираш ли? Не мога. Нямам такива възможности. Мога да ти помогна само със съвет и приятелско съчувствие. Но ти не искаш да чуеш съветите ми. Ще трябва да се задоволиш само с моето съчувствие. Какво друго мога да направя за теб?
С трепереща ръка Аргунов си наля уиски, този път пълна чаша, и го изпи на няколко големи глътки.
— Не ме оставяй — продума той, притворил очи. — Не ме оставяй сам. Пренощувай тук. Та теб никой не те чака вкъщи. Какво значение има къде ще спиш? Страх ме е, Славка. Ами ако заспя и…
— Не мога — меко каза Вячеслав Антонович. — Виждаш ли в какъв вид съм дошъл? Дънки, пуловер. Не мога утре да отида на работа в този вид. И всички документи, които ще ми трябват, са вкъщи. Трябва да се прибера.
— Добре, ами аз? — Пиянски сън вече надвиваше Аргунов и на мястото на агресивността дойде почти неразбираемо ломотене. — Представи си, че…
— Ще те заключа. Ще взема ключовете и ще заключа вратата. А утре сутринта преди работа ще мина оттук и ще отключа. Няма къде да се денеш от заключен апартамент. Хайде ставай, ще те сложа да си легнеш.
Вячеслав Антонович грижовно заведе приятеля си до спалнята, помогна му да се съблече и да си легне. Взе ключовете, заключи и двете брави и си замина.
На сутринта Лев Александрович се събуди с натежала глава, но определено по-спокоен. С неудоволствие си спомни снощния си разговор със Ситников и леко се разкритикува за невъздържаността и грубостта си. Така де, какво иска от Славка? Та нали Славка не е министър на вътрешните работи и дори не е началник на Московското управление на вътрешните работи, той е само началник-отдел в Министерството на икономическото развитие. Нищо общо… Аргунов искаше от него невъзможното. Но все пак той е истински приятел, дотича още след първото повикване, постара се да го успокои, даваше му някакви съвети. Може би невинаги умни, но пък от сърце, с искреното желание да помогне. След разговора с него всичко започна да изглежда не толкова катастрофално. Ами ако наистина проблемът изчезне от само себе си? Онзи път, преди трийсет години, се размина, защо и сега да не може да се размине? Може. Той, Аргунов, е извършил само един, както се изрази Славка, лунатичен подвиг, оттогава са минали почти два месеца и нищо не се случи. Повече подвизи няма да има и никой нищо няма да научи.
Лев Александрович стана от леглото и веднага отиде в антрето. Ключовете от апартамента бяха на поличката, където ги бе оставил снощи, когато бе дошъл. Значи Ситников вече бе успял да дойде и да отключи. Да си хванел любовница… Пфу, каква глупост! Трябва просто да се разбере със Славка всяка вечер да го заключва, а на сутринта да донася ключовете — това е то. Тогава няма да има проблеми и с Жана, ако тя реши да го посети в градския апартамент.
Той взе душ, избръсна се, закуси и отиде в офиса. В навечерието на Нова година суетнята беше по-голяма от обикновено, сякаш от нищото се бяха появили спешни въпроси, които той трябваше непременно да реши преди празниците. До вечерта Лев Александрович почти напълно се отърси от вчерашните сътресения, предизвикани от посещението на милиционера и скандала с жена му, изпрати секретарката Ларочка в близкия китайски ресторант, като й поръча да му вземе две порции гъби му-ер с бамбукови кълнове и две порции ориз със скариди. Не му се искаше да вечеря пред хората, а сам не умееше да готви. Когато момичето се върна с фирмения пакет с гореща храна в опаковки от прозрачна пластмаса, Аргунов повика шофьора и замина за „Маросейка“.