Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Лев Александрович дори успя да изпита удоволствие от храната, притоплена в микровълновата фурна. „Няма нищо страшно — повтаряше си той, — всичко ще се оправи, онзи път се размина — и сега нищо няма да се случи“. Малко се тревожеше, задето още не можеше да намери Ситников по телефона, за да го помоли да дойде, да заключи и да вземе ключовете до сутринта, но знаеше, че приятелят му може да закъснее много на някое съвещание с ръководството или да подготвя документи в комисията при Думата; в такива случаи той изключваше мобилния си телефон. В края на краищата Аргунов му изпрати SMS и търпеливо зачака Ситников да му се обади.
Изгледа някаква глупост по телевизията и осъзна, че не може да се съсредоточи и не разбира какво му говорят от екрана. Поразмотава се из празния апартамент, на няколко пъти вдига слушалката на телефона, за да се обади на жена си, но се отказваше. Трябваше да се заеме с нещо, с нещо такова, което не изискваше умствени усилия, на които Аргунов просто не бе способен в момента. Изми останалите след вечерята мръсни съдове. Запари си пресен чай и реши да разчисти кухненските шкафчета. Казват, че преди Нова година човек трябва да изхвърля старите, негодни за използване вещи, ето на тогава — и той ще изхвърли продуктите с изтекъл срок на годност и всички стари чаши и чинии, по които намери пукнатини.
Решително разчисти масата и започна да нарежда върху нея всичко, което вадеше от окачените шкафове от кухненското обзавеждане, като междувременно си припомняше как майка му тичаше да си пази реда на опашката за ето тези покрити с гетинакс мебели, които тогава, в началото на осемдесетте, изглеждаха връх на удобството и красотата. Ами тези тенекиени кутии с капаци на червени и бели точки! В тях държаха брашно, захар, сол, чай, фиде, и то не вътре в шкафовете, а задължително на откритите полици, като украшение на интериора. Кутиите се продаваха далеч не навсякъде, трябваше човек да ги „намери“, така че те бяха гордост и се държаха на показ.
В една от кутиите той намери остатъци от брашно, смесено с буболечки. Виж ти, няколко години Аргунови живеят извън града, Жана отдавна нищо не е пекла в този апартамент, а брашното е останало… И половин буркан чай. Когато отвори третата кутия, Аргунов се вцепени. На дъното сиротно се подмятаха няколко сухи късчета фиде. Там имаше и пластмасова розова шнола за коса. Малка. Детска.
„Не — трескаво затупка в главата му спасителна мисъл, — не, това не може да е СЪЩОТО. Това е на Лялка. Лялка като мъничка носеше такива шноли. Няма значение как се е озовала тук, важното е, че това е шнола на дъщеря ми“.
Лев Александрович безсилно се отпусна на стола. Той си спомни, че Лялка винаги беше късо подстригана, не можеше да търпи дълга коса. Но може би… Просто е забравил. Разбира се, просто е забравил, той не може да си спомня такива подробности — като прическата на дъщеря му в ранното й детство. До определена възраст децата не си избират прическата, правят го родителите им, обикновено майките. Да, вече в съзнателна възраст Лялка не носеше дълга коса, тя беше много гъста и къдрава и беше истинско мъчение да я сресва, особено след като я измиеше. Ами по-рано, когато беше съвсем малка? Трябва веднага да се обади на Жана и да я попита, тя е майка, длъжна е да помни по-точно. Впрочем как така ще се обади на Жана? И какво ще й каже? Как ще я попита? Как ще обясни интереса си към външността на дъщеря им, когато е била на седем-осем години? Или дори на пет-шест? Глупости, глупости, глупости! Трябва да намери детски снимки на Лялка. Само че в този апартамент няма снимки, всичките са там, в извънградската къща.
Но какво става със Ситников? Защо не се обажда?! Къде е той в края на краищата?!
Лев Александрович грабна телефонната слушалка и отново набра познатия номер. Този път телефонът на Ситников не беше изключен, но Слава дълго не отговори. Най-сетне Аргунов чу познатия глас:
— Да, Льова. Какво се е случило пак?
Гласът беше недоволен и дори малко раздразнен, но Аргунов не обърна внимание на това.