Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Още едно безумно обвинение, което ще ви бъде много трудно да докажете, командире.
— Е, никой обаче не знае, че дори справката да е фалшифицирана, аз имам повече от две пълни, нотариално заверени, непокътнати копия, всяко от които е неопровержимо доказателство, че Бостич е излъгал… и сега очевидно осигурява несъществени доказателства и за Министерството на правосъдието.
От Вашингтон последва дълго мълчание.
— Това е сериозно обвинение.
— Но е вярно и вие няма да се измъкнете от него. А сега, господин Спрингфийлд, когато имате да ми кажете нещо съществено, обадете ми се.
— Как?
Кен му каза номера на клетъчния си телефон.
— И още нещо, господин Спрингфийлд.
— Слушам.
— Предайте на ФБР, че имат отличен представител тук, на борда. Предразполага ме да преговарям с нея. Ако искат да говорят с мен, да се обърнат към агент Бронски. Нейната намеса е единствената причина пътниците да са живи, да освободя неколцина и все още да разговарям с вас. Чух, че била отстранена от случая. Е, току-що отново я назначих.
Той изключи предавателя. Кет се бе вторачила в него.
— Никога не съм очаквала препоръки от…
— От престъпник?
Тя изсумтя и сви рамене.
— Ами, да. Благодаря ти.
Той огледа небето.
— Трябва да видя има ли някой зад нас.
Даде й компютъра, освободи спирачките, увеличи тягата и направи пълен завой на триста и шейсет градуса.
— Още не виждам никого, но скоро ще пристигнат.
— Кен, казах им да не идват.
Той поклати глава.
— Вече не те слушат, Кет.
Улф натисна спирачките и взе компютъра на Бостич.
Кет го гледаше мълчаливо. Бореше се с въпроса дали да наблюдава какво прави Кен.
„Щом не насочвам разследването в някаква определена посока, това вероятно няма да повлияе на приемливостта на доказателствата в съда — реши тя. — Глупости! Вярваш на фантазиите му, че там ще намери нещо важно. Бостич може и да е излъгал, но не е глупак. Не би разнасял насам-натам неопровержимо доказателство в портативния си компютър.“
Улф я погледна.
— Не виждаш екрана, нали?
Тя поклати глава.
Кен вдигна лявата си ръка, за да покаже още веднъж спусъка.
— И не си забравила, че държа това?
— Как бих могла да забравя?
— Добре. Можеш да разкопчееш предпазния колан и да седнеш зад мен да гледаш, ако искаш.
Тя обмисли набързо предложението, сетне разкопча колана. Седна встрани от Улф и осъзна колко лесно би било да го обезвреди от такъв ъгъл — и колко фатално би било това заради спусъка в ръката му.
Кен отвори дълъг списък от файлове. Влизаше и излизаше от тях, преглеждайки документите — повечето юридически формуляри, бележки, писма и някаква финансова програма. С поредица от отсечени удари той изпращаше различни команди за търсене в базата данни, използвайки името Лумин, Матсън, Кънектикът и други, евентуално свързани със случая.
На екрана не се появяваше никаква полезна информация.
— Много те бива с компютрите, Кен.
— Обичам да работя с тях. Мелинда също обичаше. Все се занимаваше с Интернет и други мрежи. — Пръстите му спряха върху клавиатурата. — Лумин я примами чрез Интернет. Вероятно не знаеш това.
— Не.
— Престори се на тринайсетгодишно момче, което споделя интересите й. Тя скри цялата си електронна поща в обезопасен файл, но аз разбрах паролата и когато проникнах там, намерих дълъг списък с писма, които онзи изверг бе написал, за да спечели доверието й, както и пространните й, невинни отговори. Тя съвсем не подозираше, че общува с възрастен, още по-малко с чудовище.