Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Той прекоси коридора и надникна в една от по-малките спални. Тя изглеждаше така, сякаш в нея бе паднала бомба. Само стените бяха непокътнати. Бяха облепени с обичайните плакати: футболни звезди, супермодели, автомобили, които обитателят ѝ никога нямаше да може да си позволи. Въздухът бе изпълнен с противен мъжки мирис, с какъвто за щастие не беше се сблъсквал, откакто бе напуснал армията. Набързо претърси стаята, но не откри нищо необичайно — нищо, освен че в нея нямаше никакви вещи, нито дори листче хартия, на които да е написано името на човека, живял там.
Последната спалня, в която влезе, бе стаята на Маделин. Това не беше Маделин, любовницата на Джонатан Ланкастър, нито съсипаната жена, с която Габриел се бе срещнал във Франция, а Маделин, която по някакъв начин бе оцеляла след детството, прекарано в тази малка мрачна къща. Стори му се, че го е направила по същия начин, както бе оцеляла един месец в плен — с чистота и ред. Леглото ѝ бе оправено по конец; малкото ѝ ученическо бюро беше готово за проверка. Върху него бяха подредени класически английски романи от Чарлс Дикенс, Джейн Остин, Едуард Форстър, Дейвид Лорънс. Томчетата изглеждаха така, сякаш са били четени много пъти, и страниците им бяха пълни с подчертани пасажи и бележки, написани с дребен и акуратен почерк. Алон се канеше да пъхне една от книгите — „Стая с изглед“, в джоба на палтото си, когато мобилният му телефон завибрира тихо. Той го вдигна бързо до ухото си.
— Имаме си компания — каза Келър.
— Колко души?
— Струва ми се, само един, но не мога да бъда сигурен.
Габриел отмести прозрачните пердета на прозореца на Маделин само на сантиметър и видя една жена да върви, скрита под чадър, по Блекуотър Уей. Докато минаваше под снопа жълта светлина, хвърляна от уличната лампа, той зърна за кратко лицето ѝ и веднага се сети, че вече го е виждал някъде. Отговорът го връхлетя, когато тя зави и тръгна през циментовата площадка. Беше я виждал в старата църква в планината Люберон. Тя бе жената, която се бе кръстила така, сякаш движението бе непривично за нея. И сега по някаква причина пъхна ключ в бравата на входната врата на Маделин Харт.
Габриел изключи телефона и измъкна пистолета от колана отзад на кръста си. Изкушаваше се да слезе безшумно по стълбите и да изненада жената, но реши, че е по-добре да изчака. В крайна сметка, помисли си, тя щеше да му каже коя е и защо е тук, и то за предпочитане, без да осъзнава, че го е направила. Това винаги бе най-добрият начин да се сдобиеш с малко информация без знанието на мишената. Както Шамрон винаги поучаваше, за един шпионин бе по-добре да е джебчия, а не обирджия.
И така Алон застина неподвижно в детската стая на Маделин Харт, притиснал успокоително дулото на пистолета към бузата си, докато жената влезе в антрето и тихо затвори вратата. Тя възкликна нещо на непознат за него език. След това се чу шумолене, подсказващо, че събира пощата и я поставя в найлонова торба. После жената отиде в хола, където остана около две минути. Сетне влезе в кухнята и отново издаде същото възклицание. Габриел предположи, че е псувня на език, различен от английския, иврит, френския, италианския или немския. Предположи и нещо друго. Жената, която и да беше тя, претърсваше къщата — точно както той го бе направил преди пристигането ѝ.
Когато стъпките ѝ стигнаха до долния край на стълбите, Алон за миг бе обзет от нерешителност. Ако беше прав за намеренията на непознатата — че търсеше нещо, — тя със сигурност щеше да претърси спалнята на Маделин. Той се огледа, за да види дали има място, където да се скрие, но не видя нищо подходящо: стаята бе малко по-голяма от килията, където девойката бе държана в плен във Франция. Когато стъпките на жената станаха по-отчетливи, Габриел реши, че няма друг избор, освен да напусне помещението. Но къде да отиде? Банята бе на отсрещната страна на коридора. Когато влезе безшумно в нея, се запита какво ли щеше да си помисли Шамрон, ако можеше да види в този момент бъдещия шеф на израелското разузнаване. Щеше да одобри, реши Алон. В действителност беше сигурен, че великият Ари Шамрон се е крил на места, далеч по-унизителни в професионално отношение от банята на едно общинско жилище в Базилдън.