Червени морета под червени небета

— Що се отнася до мореплавателското изкуство, ще ви осигуря опитен мореплавател. Човек, който може да ви обучи на основите и да взема нужните решения, когато излезете в открито море, като се преструва, че всички заповеди идват от вас. Не разбирате ли? Аз искам само да изиграете роля… Той ще ви осигури нужните знания, за да я изиграете убедително.

— Сладка Венапорта! — възкликна Локи. — Вие имате действителното намерение да ни пратите там и искрено желаете да успеем?

— Точно така — отвърна Страгос.

— Ами отровата? — попита Джийн. — Ще ни предоставите достатъчно, че да ни позволи да кръстосваме Пиринчено море, както си щем?

— Надали. Ще трябва да се отбивате в Тал Верар веднъж на два месеца. Моите алхимици твърдят, че не бива да прехвърляте шейсет и два — шейсет и пет дни.

— Ви, я чакайте малко, мътните го взели! — възкликна Локи. — Не стига, че ние, дето представа си нямаме от мореплаване, ще го играем закоравели пирати и ще чакаме на друг да ни изкарва кадърни… И че ще се наложи да отложим плановете си за Рекин, за да рискуваме Бог знае какво в открито море… а сега очаквате и да сме вързани за престилката на мама и да идваме на всеки два месеца?

— До Островите на призрачните ветрове са две-три седмици път, обратният път е също толкова. При всяко пътуване ще имате много време да си вършите работата, колкото и месеца да ви отнеме. Доколко ще си сгъстите графика, си е ваша грижа, разбира се. Но несъмнено разбирате, че няма как иначе.

— Не — разсмя се Локи. — Честно, не разбирам!

— Искам да ми докладвате как напредвате. Може да имам нови поръчки и сведения за вас. Вие може да имате пови молби и предложения. Твърде е разумно да поддържаме редовна връзка.

— Ами ако случайно се натъкнем на някое… по дяволите, как им се викаше? Дето изобщо няма вятър?

— Безветрени зони — обади се Джийн.

— Точно тия — потвърди Локи. — Дори и ние знаем, че при ветроходно плаване не можеш да разчиташ на постоянна скорост — каквото боговете ти пратят, това е. Можем да заседнем на безветрие на петдесет мили от Тал Верар на шейсет и третия ден и да си умрем мърцина.

— Има такава слаба вероятност, но надали ще се случи. Добре осъзнавам, че в задачата, която ви възлагам, рискът е съществен елемент; вероятността вложенията ми да се върнат многократно ме задължава да рискувам. А сега… засега нека не говорим повече за това. Ето какво ви доведох да видите.

По черните вълни пред тях блещукаха златисти отблясъци, а във въздуха над тях като че се виеха едва забележими златисти линии. Когато се приближиха, Локи видя огромен тъмен силует, напълно залят от изкуствената река, който я преграждаше от единия до другия бряг. Някаква сграда… а златните линии се оказаха пролуки в завеси, окачени над водата. Лодката стигна тази бариера и се приплъзна през нея без усилия. Локи отметна тежкото влажно платно от лицето си и щом то се дръпна, лодката излезе на ярка дневна светлина.

Намираха се в покрита, оградена със зидове градина с таван, висок поне четирийсет стъпки, и засадена с върби, вещерско дърво, маслини, цитрусови дървета и дървета с кехлибарени бодли. Черни, кафяви и сиви стволове се редяха един до друг, а обвитите им с лиани клонки се издигаха, покрити с ширнали се плеяди от яркоцветни листа, сплитащи се над реката като покрив под покрива.