Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Що се отнася до самия покрив, той бе искрящ, небесносин, като ясно небе по пладне, а по него се носеха бели облачета, полускрити от клоните. Слънцето грееше болезнено ярко отдясно на Локи, който се обърна и се взря напред, и златните му лъчи пробиваха през шумака… макар че отвън несъмнено все още беше полунощ.
— Това е алхимия или магия, или и двете — възкликна Джийн.
— Алхимия има — отвърна Страгос с тих, въодушевен глас. — Небето е стъклено, облаците са от дим, слънцето е от горящ съд с алхимични масла и огледала.
— Достатъчно ярко, че да поддържа живота на гората под покрив? Проклятие! — възкликна Локи.
— Може и действително да е достатъчно ярко, Ламора — рече Архонтът, — но ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че нищо под този покрив, освен самите нас не е живо.
Докато Локи и Джийн се озъртаха невярващо, Страгос насочи лодката към единия бряг на минаващата през градината река. Тук водният път се стесняваше до някакви си десет стъпки, за да има място и на двата бряга за дърветата, увивните растения и храстите. Страгос се хвана за един ствол и спря лодката, а после посочи във въздуха:
— Механична градина за моята механична река. Тук няма нито едно истинско растение. Всичко е от дърво, глина, тел и коприна; боя, багри и алхимия. Всичко е изработено по мой чертеж. Над шест години отне на Изобретателите и помощниците им да построят всичко. Моята малка долчинка на механизмите.
Локи не можеше да повярва, ала осъзна, че Архонтът казва истината. Ако не броим движението на белите облаци от дим високо горе, всичко тук бе неестествено неподвижно, почти злокобно. И въздухът в затворената градина бе спарен и лъхаше на застояла вода и платно, а трябваше да е наситен до пръсване с горски аромати, с плътния мирис на пръст, цъфтеж и гниене.
— Все още ли ти приличам на човек, който пърди в затворена стая, Ламора? Тук вътре аз командвам вятъра…
Страгос вдигна десницата си високо нагоре и изкуствената градина се изпълни с шумолене. Въздушна струя разроши косата на Локи, усили се и накрая силен вятър облъхна лицето му. Листата и клоните наоколо леко се поклащаха.
— И дъжда! — извика Страгос. Гласът му отекна над водата и потъна в дебрите на внезапно оживялата гора. Миг по-късно започна да се спуска лека, топла мъгла, гъделичкаща водна пара, която се виеше призрачно през въображаемата зеленина и обвиваше лодката им. После, с тих ромон, закапаха капки и надиплиха повърхността на механичната река. Локи и Джийн се сгушиха в дрехите си, а Страгос се засмя.
— Мога и повече — рече той. — Може дори да е по силите ми да предизвикам буря! — Вятърът се усили и заблъска дъжда и вятъра към тях. Някъде отпред към тях се втурна противоположно течение и рекичката закипя. Под лодката се запени бяла пяна, все едно водата вреше. Страгос се беше вкопчил в избрания ствол с две ръце, а лодката се люшкаше така силно, че им се гадеше. Дъждовните капки наедряха и заплющяха; наложи се Локи да прикрие с длан очите си, за да може да вижда. Облаци от гъста тъмна мъгла се кълбяха горе и затулваха изкуственото слънце. Гората бе оживяла и удряше мъглата с клони и листа, сякаш фалшивата зеленина воюваше с невидими призраци.
— Но само донякъде — рече Страгос и без никакви явни знаци от него дъждът спря. Мятащите се клони постепенно утихнаха до шумолене, а после и съвсем замряха. Надигналите се речни течения се уталожиха и само след минути механичната градина възстанови относителния си покой. Разсейващи се струи мъгла се виеха около дърветата, слънцето надникна иззад изтъняващите „облаци“ и в помещението отекна приятното капене на водата от хиляди клонки, папрати и стволове.
Локи се размърда и отметна мокрите кичури от очите си.
— Това е… По дяволите, това е изключително, Архонте! Признавам. Дори не сме си представяли подобно нещо.
— Бутилирана градина с бутилиран климат — отбеляза Джийн.
— Защо? — Локи зададе въпроса и за двамата.
— За да напомня. — Страгос пусна ствола и остави лодката отново леко да се приплъзне в средата на течението. — За това какво могат да постигнат човешките ръце и ум. За това какво е способен да измайстори този град, единствен в целия свят. Казах ви, че Мон Магистерия е била хранилище за изкуствени предмети. Мислете за тях като за плодове на реда… Реда, който аз трябва да подсигурявам и опазвам.