Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Но по какъв начин подсигуряването и опазването на реда пречи на океанската търговия на Тал Верар?
— Кратковременна жертва в името на трайната печалба. В този град съществува нещо латентно, което ще разцъфти, Ламора. Нещо, което ще процъфтява. Представи си какви чудеса можеше да създаде Теринският трон, ако разполагаше с векове мир, ако не бе се разкъсал на всички тези градове държави, затънали във войни и междуособици? Най-сетне нещо се готви да изплува от всичките ни беди, и това ще стане тук. С Алхимиците и Изобретателите на Тал Верар никой не може да се сравнява, а учените от Теринския колегиум ще се появят само след няколко дни… Тук трябва да е мястото!
— Максилан, миличък… — Локи вдигна вежда и се усмихна. — Знаех си, че си нахъсан, ама представа си нямах, че пламтиш! Хайде, вземи ме, още сега! Джийн няма да има нищо против, той няма да гледа, като джентълмен.
— Подигравай ми се, колкото си щеш, Ламора, но ме изслушай какво говоря. Изслушай го и вникни, дяволите да те вземат. За да се постигне това, което току-що видяхте, бяха нужни шейсет мъже и жени — рече Страгос. — Наблюдатели, които следят сигналите ми. Алхимици, които се грижат за димните гърнета, и скрити дружини, които налягат на духалата и ветрилата, за да се получи вятър. Няколко десетки просто дърпаха въжетата — клоните на изкуствените ми дървета са окачени на метални жици като кукли на конци, за да се люлеят по-убедително. Една малка армия от обучени работници се трудеше, за да изпълни петминутен спектакъл за трима души в една лодка. А дори и това не е възможно без изкуството и сръчността на отминалите векове.
Какво повече бихме могли да постигнем, стига да разполагаме с време? Ами ако трийсет души можеха да постигнат същото? Или десетима? Или един? Ами ако по-добрите уреди можеха да произведат по-силен вятър, по-проливен дъжд или по-силно течение? Ами ако нашите механизми за управление станеха толкова фини и мощни, че престанат да служат само за представления? Ами ако можехме да ги обуздаем така, че да могат да променят всичко, да владеят всичко, дори и нас самите? Телата ни? Душите ни? Ние креем сред развалините на Елдренския свят, креем в сенките на Маговете от Картейн. Но и обикновените мъже и жени могат да се изравнят по сила с тях. Ако разполагаме с векове време и с благоволението на боговете, обикновените мъже и жени могат да ги надминат по сила.
— И всичките тия величествени идеи по някакъв начин изискват от нас двамата да се престорим на пирати по ваша воля? — попита Джийн.
— Тал Верар никога няма да бъде силен, докато съдбата му зависи от благоволението на тези, които го доят за злато, все едно доят мляко от кравешко виме, а после хукват отвъд хоризонта при първия сигнал за опасност. Имам нужда от повече власт и, да си го кажа простичко, аз трябва да я заграбя или да я получа с измама от враговете ми, по волята на народа, който ме подкрепя. Ако вашата мисия успее, тя ще завърти ключа в ключалката на вратата, която прегражда пътя към по-велики дела. — Страгос се изкиска и разпери ръце. — Вие сте крадци. Предлагам ви шанс да ми помогнете да открадна самата история.
— Което не е кой знае каква утеха в сравнение с пари в кантората и покрив над главата — рече Локи.
— Ти мразиш Маговете от Картейн — заяви Страгос, без да увърта.
— Сигурно — отвърна Локи.
— Последният император на Теринския трон се опита да ги пребори с магия — чародейство срещу чародейство. И заради поражението си умря. Картейн никога няма да бъде покорен от военното изкуство — те са се погрижили никоя власт на света никога да не разполага с магьосници, достатъчно многобройни и изкусни, че да им се равняват. Срещу тях трябва да се борим с това. — Той отпусна веслото и разпери ръце. — Машини. Изобретателство. Алхимия и инженерство — плодовете на ума.
— Всичко това… — рече Локи. — Целият този нелеп кроеж… По-могъщ Тал Верар, който да завоюва това кътче на света… и всичко това, за да бъде уязвен Картейн? Не бих казал, че идеята ми е неприятна, но защо? Какво са ви направили, че са ви накарали да си въобразявате подобни неща?
— Известно ли е на някой от вас двамата древното изкуство на илюзионизма? — попита Страгос. — Чели ли сте някога за него в историческите книги?
— Малко — отвърна Локи. — Не кой знае колко.
— Имало е времена, когато представленията с фокуси — въображаема магия, в която нямало никакво истинско чародейство, а само хитри номера — били широко разпространени, популярни и доходоносни. Простолюдието плащало, за да ги гледа по уличните ъгли; благородниците от Теринския трон плащали, за да ги гледат в своя двор. Но тази култура е мъртва. Това изкуство вече не съществува, освен като дребни развлечения за картоиграчите. Вързомаговете бродят из нашите градове държави като вълци, готови да смажат и най-малкия намек за конкуренция. Никой разумен човек никога няма да застане публично и да заяви, че е способен да прави магии. Страхът е погубил цяла една традиция още преди стотици години.