Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      А! - Банкс запази място за тази информация в ентуси­азирания си мозък.

-      Добре - каза Райм. - Дай влакната.

Купър нагласи поляризационния микроскоп:

-      Лъчепречупване - 0,053.

-      Найлон 6 - измърмори Райм. - Как изглежда, Мел?

-      Много грубо влакно. Прегънато в средата. Светлосиво.

-      Килим.

-      Точно така. Ще проверя в базата данни.

Купър затрака по клавиатурата. След малко вдигна пог­лед от компютъра и обяви:

-      „Хамстед текстил“, влакно 118В.

Райм въздъхна разочаровано.

-      Какво има? - попита Сакс.

-      Това е най-често използваното влакно за автоматично тъкане на килими в САЩ. Използва се от над двеста раз­лични производители през последните петнадесет години. Без­надеждно е... Мел, има ли нещо по нишката? Сложи я на елек­тронния микроскоп.

Купър се зае със задачата. Апаратът се обля в зловещо синьо-зелено сияние. Тънката нишка изглеждаше като дебе­ло корабно въже на монитора.

-      Има нещо. Кристали. Много. Може да е титанов дву­окис. Използват го за премахване на блясъка на изкуствени­те материи, от които са направени килимите.

-      Пусни ги на газовата хроматография. Важно е.

-      Няма достатъчно, Линкълн. Ще се наложи да изгоря цялото влакно.

-      Изгори го тогава.

-      Да вземеш назаем веществени доказателства от ФБР е едно - напомни тактично Селито. - Но да ги унищожиш... Не знам, Линкълн. Ако има процес...

-      Налага се.

-      О, хайде - каза Банкс.

Селито кимна неохотно и Купър постави уликата в апарата. Машината изсъска. След малко на монитора се появи графика.

-      Ето, това е дълговерижната молекула на полимера. Найлон. А тази малка вълничка на графиката е нещо друго. Хлорид, детергент... Това е перилен препарат.

-      Помните ли? - каза Райм, - немкинята каза, че колата миришела на чисто. Я провери какъв е препаратът.

Купър въведе данните в каталога на фирмите за химикали.

-      Произвежда се от „Пфицер кемикалс“. Продава се под търговското наименование „Тиди клийн“ в магазините на „Баер аутомотив продъктс“ в Тетърбъро.

-      Чудесно! - възкликна Линкълн Райм. - Познавам фир­мата. Продават на едро. Главно на компании за коли под на­ем. Значи убиецът кара кола под наем.

-      Не може да е толкова луд, че да върши престъпления с кола под наем - възрази Банкс.

-      Откраднал я е - промърмори раздразнено Райм, ка­то че младежът го бе попитал колко прави две и две. - И номерата сигурно също са крадени. Ема още ли работи за нас?

-      Сигурно вече се е прибрала.

-      Събуди я и я накарай да разпита в „Херц“, „Авис“, „Нешънъл“ и „Бъджет“ за кражби.

-      Дадено - отвърна Селито, макар и несигурно. Във въз­духа като че ли още се носеше миризмата на изгорените ве­ществени доказателства.

-      А стъпките? - напомни Сакс.

Райм погледна снимката, която му показваше.

-      Необичайно износване на подметките. Виж как са из­търкани от външната част.