![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Да не е дюстабан? - предположи Том.
- Възможно е, но петата не е износена по съответния начин. - Райм погледна внимателно отпечатъците. - Да не би да чете много?
- Да чете ли?
- Седни на онзи стол - каза Райм на Сакс - и се наведи над масата, като че четеш.
Тя седна и го погледна:
- И какво?
- Прави се, че прелистваш.
Тя се направи, че прелиства няколко пъти, после отново вдигна глава.
- Продължавай. Представи си, че четеш „Война и мир“.
Сакс продължи да прелиства с наведена глава. След минута, без да осъзнава, кръстоса крака. Единствената част на подметките, която се допираше до пода, бе външната.
Райм каза:
- Запиши го в таблицата, Том. Но с въпросителна.
- Хайде сега да се заемем с отпечатъците от пръстите.
Сакс каза, че ясният отпечатък, по който са установили самоличността на убиеца, не е при нея:
- Във ФБР е.
Този отпечатък обаче не интересуваше ни най-малко Райм. Искаше да погледне онзи, който Сакс бе свалила от врата на немкинята.
- Не може да се сканира - каза Купър. - Дори не е от С-качество. Нищо не може да се види.
- Нямам намерение да го сравнявам с базите данни - каза Райм. - Интересува ме тази чертичка.
Показа малка резка по средата на отпечатъка.
- Какво е това? - поинтересува се Сакс.
- Белег, доколкото виждам - отвърна Купър. - Старо порязване. Било е доста дълбоко. Като че острието е стигнало до самата кост.
Райм се замисли за други белези и дефекти по кожата, с които се бе срещал през годините. В дните, преди хората да започнат да се занимават главно с книжа и компютри, беше много по-лесно да се определи професията на човек по пръстите му: изкривявания от пишещите машини, убождания от игли, следи от мастило, порязвания от хартия и машини, мазоли от различни видове ръчен труд...
Този белег обаче не му говореше нищо.
Поне засега. Не и докато не заловят някой заподозрян.
- Какво още има? Отпечатъкът от коляно. И той е хубав. Ще ни подскаже с какво е обут. Дай го, Сакс. По-високо! Широки панталони. Гънките личат много добре, значи естествена материя. В тази жега трябва да е памук. Не вълна. В наши дни няма много копринени панталони.
- Тънък плат, не е дънков - каза Купър.
- Спортно облекло - заключи Райм. - Запиши го в таблицата, Том.
Купър се обърна към компютъра и отново затрака по клавишите:
- Нямаме късмет с листото. Не съвпада с нищо от каталога на Смитсоновия институт.
Райм отпусна глава на възглавницата. Колко ли време им оставаше? Час? Два?
Луната. Пръст. Солена вода...
Райм погледна Сакс, която стоеше сама в ъгъла. Бе навела глава и дългата ѝ червена коса висеше драматично към пода. Намръщена, потънала в мисли, гледаше някакво пликче с улика. Колко ли време бе прекарал самият Райм в тази поза, опитвайки се да...
- Това е вестник! - възкликна Сакс. - Дайте един вестник. - Отчаяно зашари с поглед по масата. - Днешния.
- Какво има, Сакс?
Тя грабна „Ню Йорк таймс“ от ръцете на Джери Банкс и започна бързо да го прелиства.
- Тази течност... от бельото, да не е солена вода?
- Солена вода ли? - Купър се наведе над графиката от хроматографията. - Разбира се! Вода, натриев хлорид и други соли. Маслото, фосфатите. Замърсена морска вода.
Очите на Сакс и Райм се срещнаха и двамата възкликнаха едновременно:
- Прилива!
Сакс отвори вестника на метеорологичната прогноза. Там имаше схема на фазите на луната, еднаква с намерената на сцената на престъплението. Отдолу бе напечатана графика на приливите и отливите.
- Най-високата точка на прилива е след четиридесет минути.
Райм се намръщи с отвращение. Никога не се беше ядосвал толкова на себе си.
- Убиецът ще удави жертвата. Завързал я е под някой кей в центъра. - Хвърли отчаян поглед на картата на Манхатън с многокилометровата му брегова ивица. - Сакс, време е пак да си поиграеш на автомобилен състезател. Двамата с Банкс отидете на запад. Лон, поеми Ийстсайд. Около пристана на „Саутстрийт“. Мел, какво, по дяволите, е това листо?
Една вълна плисна замаяната му глава.
Уилиам Евърет отвори очи и издуха щипещата вода от носа си. Беше му студено. Немощното му сърце с мъка изпомпваше топлата кръв до кръвоносните съдове.
Замалко отново да изгуби съзнание. Отново си спомни за бившата си жена и - по неизвестни причини - за пътуванията им. Бяха ходили в Гиза, Гватемала, Непал, Техеран (една седмица преди скъсването на дипломатическите отношения). Единият двигател на самолета им се развали на час полет от Пекин. Евелин наведе глава, готова да посрещне смъртта, и зачете някаква статия в бордното списание. В нея се предупреждаваше, че пиенето на горещ чай след хранене било опасно за здравето. Разказа му го после, в бар „Рафълс“ в Сингапур, и двамата избухнаха в истеричен смях, от който им потекоха сълзи.