![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Трима снайперисти, готови за стрелба, лежаха по покривите на околните сгради.
Делрей - облечен с полево яке и джинси вместо безупречния зелен костюм - говореше по радиостанцията.
- Отрядът за наблюдение до командния център. Следим постройката. Някой се движи в мазето.
- Какво прави? - попита Делрей.
- Не се вижда. Прозорците са много мръсни.
- Сам ли е? Има ли пленник?
Знаеше, че полицай Сакс вероятно е права: може би престъпникът вече беше отвлякъл някого.
- Не се вижда. Регистрираме само движение и топлинни вълни.
Делрей беше изпратил други агенти да обкръжат къщата. Сега дойде техният ред да докладват:
- Никой не се вижда на първия, нито на втория етаж. Гаражът е заключен.
- Снайперистите - подкани ги Делрей, - докладвайте.
- Стрелец едно до командния център. Наблюдавам входната врата. Край.
Другите държаха на прицел коридора и стаята на първия етаж.
- Готови за стрелба - докладваха и двамата.
Делрей извади големия си пистолет.
- Добре. Имаме разрешение - каза той, имайки предвид разрешението за обиск. Не им се налагаше да чукат. - Напред! Отряди едно и две, разгръщайте се.
Първият отряд се зае с разбиването на входната врата, докато вторият използва по-цивилизования начин, като счупи стъклото на задния вход и отключи вратата отвътре. Нахлуха в къщата, Делрей влезе с първия отряд. Вонята на мърша бе непоносима и дори главният агент, който не за пръв път присъстваше на местопрестъпление, преглътна, за да не повърне.
Вторият отряд претърси първия етаж, след което се качи на горния, към спалнята, докато членовете на първия отряд яростно изтропаха с ботуши надолу по старата дървена стълба към мазето.
Делрей също се затича натам, към усилващата се воня. Чу звука от избиването на врата с ритник някъде долу и викове:
- Не мърдай! ФБР. Не мърдай!
Когато обаче стигна подземието, чу същия агент да заеква много по-неуверено:
- Какво, по дяволите, е това? Господи!
- Мамка му! - изкрещя друг. - Това е прекалено.
- Лайна и помии! - възкликна Делрей, когато влезе в стаята. Едва дишаше в адската смрад.
Трупът изпускаше черна слуз. Гърлото бе прерязано. Мъртвите, помътнели очи гледаха втренчено тавана; гърдите като че мърдаха - надуваха се и се отпускаха. Делрей потрепери: никога не успяваше да преодолее отвращението си от червясалите трупове. Броят на буболечките и личинките показваше, че жертвата е мъртва поне от три дена.
- Откъде е дошъл положителният сигнал на инфрачервения детектор? - почуди се един агент.
Делрей посочи следите от плъши и миши зъби по надутия крак на трупа:
- Крият се някъде тук. Прекъснахме им вечерята.
- Какво ли е станало? Да не би някоя от жертвите да е успяла да го убие?
- Какви ги приказваш?
- Това не е ли той?
- Не, не е той - избухна Делрей, без да сваля очи от една особена рана на трупа.
Един от отряда се намръщи:
- Хайде, Делрей. Този е. Имаме снимки. Това е Питърс.
- Разбира се, че е скапаният Питърс. Но той не е убиецът. Не чаткате ли?
- Не? Какво искаш да кажеш?
Изведнъж един от агентите прозря:
- Мамка му!
Мобилният телефон на Делрей иззвъня и го накара да подскочи. Агентът изслуша обясненията на човека от другата страна на линията:
- Какво е направила? Само това ми липсваше... Не, не сме заловили проклетия убиец!
Натисна яростно бутона за изключване и посочи двама от агентите.
- Идвате с мен.
- Какво има, Делрей?
- Отиваме на гости. И знаете ли какво няма да правим? - Двамата го погледнаха с недоумение. Той сам си отговори:
- Изобщо няма да се държим учтиво.
Мел Купър изтръска съдържанието на пликчетата върху лист хартия. Огледа пръстта с лупа:
- Парченца от тухли. Има и някакъв друг камък. Вероятно мрамор.
Постави малка проба върху предметното стъкло и я разгледа под микроскопа.
- Да, мрамор. Розов.
- Имаше ли някакъв мрамор в обора, където намери немкинята?
- Не - отвърна Сакс.
Купър предположи, че може да е от общежитието на Монеле.
- Не, познавам сградата на „Дойче хаус“. Панелен блок в Гринуич Вилидж. Най-много да намериш полиран гранит. Може би е от скривалището му. Нещо интересно?
- Има следи от длето - каза Купър, без да откъсва очи от окуляра на микроскопа.
- А, много добре. Гладки ли са?