Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Мъжът размени няколко реплики с пилота, след което отново погледна надолу към тях.

— Разбира се, госпожице! Само изчакайте няколко минути, за да се снижим още малко. Това е сложната част! Приятелят ви може ли да се изправи?

Нина докуцука до Чейс и му помогна да се изправи. Когато изпъна крака си, той изстена от болката в хълбока.

— Много ли е зле? – попита тя разтревожено.

— По десетобалната скала на САС ли? Около петица – отговори той, мръщейки се.

— А по скалата на нормалните хора.

— Ами някъде в диапазона на ох. Боже, по-добре ме убий!

Нина му помогна, доколкото можеше с изкълчения си глезен, и двамата се изкачиха на върха на склона. Дирижабълът вече се носеше на около десетина фута от земята.

— Добре, нека ви издърпаме на борда – каза мъжът, като скочи през вратата. Олекнал с един човек, цепелинът се издигна около фут нагоре, преди двигателите рязко да намалят мощността си и гондолата отново да се снижи над земята. Когато забеляза окървавените дрехи на Чейс, той направи изумена физиономия. — Боже, какво ви се е случило?

— Катастрофа с лодка – безизразно отговори Чейс. Той протегна лявата си рака към кабината, а Нина и южноафриканецът го повдигнаха отдолу. Задната й част бе пълна електронно оборудване, сред което той разпозна монитор, възпроизвеждаш картина от георадар. Дирижабълът се използваше за провеждането на въздушни геоложки проучвания, лов на диаманти. Пилотът увеличи оборотите на двигателите, за да стабилизира цепелина, и засили мощността им, щом Нина и южноафриканецът се качиха на борда.

— Имате ли нещо за прибиране от лодката? – попита мъжът, като погледна към димящия глисер. Сепна се, когато забеляза тялото на Фанг – Боже Господи! А на него какво му се е случило? Къде му е главата?

Чейс се тръшна на седалката.

— В реката, по пропелера, по коженото ми яке…

Южноафриканецът се огледа ужасен.

— Не е било обикновен инцидент с лодката! Какво е ставало тук? – Той млъкна, щом Нина насочи пистолет към него. Пилотът се огледа с ококорени от изненада очи.

— Съжалявам, че трябва да го направя – каза тя, – но имах наистина гаден ден всъщност няколко дни, – и сега просто искам да ни откарате… Как се казваше онова село?

— Нагембе – отговори Чейс.

— До мястото, което ви каза той. Знам, че не е много далеч оттук, затова ако ни отведете дотам колкото се може по-бързо, ще ви бъда ужасно благодарна. Какво ще кажете за това?

Южноафриканецът нервно отстъпи назад с вдигнати ръце и седна на мястото на помощник-пилота.

— Мисля, че ще успеем да го направим, госпожице. Нали, Тед? – Пилотът кимна утвърдително няколко пъти.

— Страхотно. – Нина седна на стола край електронното оборудване, и забеляза нещо на масата. Еди, вземи – каза тя и му подхвърли един телефон. – Обади се на Ти Ди кажи й да ни посрещне там като пристигнем. Колко време ще трае пътуването? – попита тя, докато Чейс набираше номера.