Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Света троица [Войните на Розите-2]
Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Света троица [Войните на Розите-2]

Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:

Епичната сага „Войните на Розите“ от Кон Игълдън — всепризнат майстор на историческите романи — продължава с втората книга „Света троица“.Годината е 1454-та, а Хенри VI е повален от коварна болест, която поразява ума и сетивата му. Кралят само формално управлява Англия, а това засилва бунтовническите настроения в страната. Амбициозната кралица Маргарет от Анжу — една от най-противоречивите и властни жени в английската история — се опитва да защити интересите на съпруга си и да запази мира.Междувременно сред феодалите се надига негодувание и мощните фамилии Йорк, Солсбъри и Уорик се обединяват срещу кралската власт. Новата „света троица“ планира да въстане и да пренапише с кръв хода на историята. Сблъсъкът между родовете Ланкастър и Йорк обрича Англия на гражданска война и разпокъсване… Ще възвърне ли Хенри VI престола си в Лондон?
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 161
Перейти на страницу:

— Аз съм, Хенри — рече тя, — Маргарет.

За нейна изненада, той беше седнал в леглото, а около него небрежно бяха разпилени книги и документи.

— По-рано чух мъжки гласове. Исках да стана и да ида при тях, но… — поклати глава в невъзможност да обясни летаргията, която му изстискваше цялата воля и караше и най-дребната задача да му отнема векове.

Маргарет прибра полите под себе си и седна до него, като заразглежда листовете върху завивката наоколо. Той забеляза интереса ѝ и махна с ръка към тях.

— Укази за отнемане на граждански права, любов моя. И Великата харта, там до крака ми. Донесоха ми ги, макар да не си спомням да съм ги искал.

Маргарет прикри раздразнението си, като започна да ги събира. Зарече се да се скара на слугата, който бе донесъл документите на мъжа ѝ. При условия на абсолютна тайна, тя бе поръчала да ѝ донесат от архивите в Лондон огромно количество документи, като криеше онези, които действително искаше, сред стотиците други. И накрая — последните, най-важни пакети, бяха попаднали в ръцете на Хенри, вместо в нейните.

— Аз помолих за тях, Хенри. Не исках да те безпокоят с разни хартийки, докато още не си добре.

— Не, те ме заинтересуваха! — оживи се той. — Цял ден ги четох. Тези Укази за отнемане на права разказват направо истории на ужасите, скъпа моя. Още треперя, като се сетя до какво са довели. Чела ли се записките по екзекуцията на двамата Диспенсър? Бащата бил нарязан на парчета и изяден от кучета, а синът…

— Не искам да слушам, Хенри — отвърна Маргарет. — Убедена съм, че са заслужавали съдбата, която ги е сполетяла, щом са застанали срещу законния си крал.

— Обратно, мисля, че са били на негова страна, Маргарет. Диспенсър са поддържали втория крал Едуард, но след като указът срещу тях бил издаден, влачили сина по улиците, с нож изрязали върху плътта му стихове срещу греха, после…

— Хенри, моля те! Недей повече! Направо треперя, като слушам такива неща. Трябва да си почиваш, а не да възпламеняваш мислите си с разни ужасяващи картини. Сега как ще заспиш с такива образи в главата си?

Кралят изглеждаше съкрушен.

— Както кажеш, Маргарет. Съжалявам. Не исках да те стряскам. Ще ги махна оттук.

Тя продължи да събира листовете в дебела купчина, после ги пъхна под мишница. Един от сноповете бе пристегнат със стара метална скоба, която раздра пръста ѝ и тя изохка от болка. Червени капки кръв прокапаха от върха му и Маргарет чу как мъжът ѝ пое рязко въздух и прималял погледна настрани. Тя засмука пръста, ядосана на себе си, виждайки, че на завивката остана едно червено петънце. След Сейнт Олбънс съпругът ѝ бе развил ужас при вида на кръв. Той още не бе забелязал капката, но нямаше да заспи, след като я види.

Маргарет взе със себе си документите и зарови из скрина край леглото му, извади отвътре одеяла и още една завивка — дебела и подплатена за студа.

— Лежи спокойно, миличък — каза му, движейки се бързо и делово, за да отхвърли слоевете и да ги замени, като мимоходом зърна босите му крака под чаршафа. Хенри се отпусна и бръчките от напрежение се изгладиха по лицето му. Прозя се, а Маргарет пак седна до него и погали челото му.

— Виждаш ли? Изтощи се.

— Нали няма да отнесеш светлината, Маргарет? Не обичам да се събуждам на тъмно.

— Ще оставя лампата тук, до леглото. Слугите ти са наблизо, винаги ще те чуят.

Тя продължи да гали челото му и очите му се затвориха.

— Обичам те, Маргарет — прошепна той.

— Знам — отвърна тя. И без никаква причина очите ѝ се напълниха със сълзи.

Когато дишането му се успокои и се убеди, че е заспал, тя отнесе документите в друга стая, където приближи до масата една лампа и седна да прегледа съдбата на семейство Диспенсър и резултата от Указа за лишаване от права, издаден срещу тях. Когато прочете, че този толкова важен документ е бил издаден от френската кралица, дошла в Англия, за да се омъжи за Едуард Втори, Маргарет изведнъж изправи гръб. Уроците на историята не трябваше да се пренебрегват и тя едва ли не дочуваше гласа на своята сънародничка отпреди един век. Не помръдна от мястото си, прехласната и въодушевена, докато слънцето не изгря.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)