![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Морето беше на двайсет мили зад гърба му, но Уорик още усещаше миризмата му в дрехите си — тази смес на стара влага и чиста сол, която по някакъв начин винаги успяваше да повдигне настроението му. Морските пръски бяха удряли по кожата му, докато прекосяваха Ламанша откъм Франция, и усещаше горчивината им върху голите си ръце. Той надигна халбата си на светлината на факлите и нададе радостен възглас заедно с мъжете, когато Едуард Марч изпрати поредния виещ от болка рицар по гръб на земята.
Първата им вечер на английска земя от почти четири години насам беше твърде дълга за шестстотинте мъже от Кале. Някои плачеха или танцуваха, щом стигнаха до земята на бащите си, хукнаха напред да я докоснат и потупат или да загребат шепа пръст, която да скрият в торбите си. Те бяха изстрадали загубата на Франция преди десет години, прекарали бяха дълги месеци без възнаграждение, когато цяла Англия сякаш бе готова да избухне в пламъци. Не бяха млади, никой от тях, всичките до един посивели ветерани, на които удобството на дома беше отказвано твърде дълго, за да помнят някаква нежност. Капитанът им, Андрю Тролоп, трябваше да избърше с кокалестите си пръсти сълзите от очите си, когато Уорик му каза, че най-сетне ще се върне у дома.
Уорик гледаше с удоволствие как синът на Йорк приклекна, за да избегне една яростно размахана тояга, докато със свободната си ръка сграбчи крака на мъжа, повдигна го и го запрати в други двама. Винаги имаше опасност при меле, дори ако беше с дървени тояги вместо с боздугани с шипове или пък ножове. Въпреки това още преди да навърши осемнайсет, графът на Марч караше опитни рицари да изглеждат като деца — и зрителите му го обожаваха за това, ликувайки при всеки удар. Уорик чуваше как Едуард се смее в шлема си, звукът излизаше изненадващо силен и дълбок за такъв млад мъж. Не за първи път Уорик изпитваше нетърпение да види лицето на Йорк в първия момент, когато съзре какъв гигант е станал синът му. С височината си и с мощната си конструкция Едуард надхвърляше дори легендарния ръст на своя съименник, краля, познат с прозвището „Дългите бедра“.
Уорик му се налагаше да наема най-добрите оръжейници във Франция само за да успява да облича графа в желязо, докато растеше. Въпреки това, докато другите момчета биха могли да станат хърбави при такъв бърз растеж, Марч бе възмъжал сред ветераните на Кале, тренираше с тях всеки ден и научаваше всички най-жестоки трикове, които можеха да се приложат на бойното поле.
Уорик наблюдаваше как двамата най-верни другари на графа ликуваха заедно с останалите, следяха всяко негово движение с очите на познавачи. Ковачът Джеймсън беше един от най-едрите мъже, които беше виждал, макар че дори и той трябваше да вдига очи към Марч, когато бяха един до друг. Робърт Далтън бе поел тренировките с меч на целия гарнизон на Кале и се кълнеше, че през живота си не е виждал толкова ръжда и мръсотия. Верността им към сина на Йорк беше видима и очевидна, примесена с гордост, докато го гледаха как се бие. Графът щеше да всява ужас по време на война, убеден беше в това. Той се извисяваше с цяла глава и дори с рамене над останалите напълно развити мъже и използваше такава сила при удар, че един обикновено вършеше работа.
Застанал до Уорик, капитан Тролоп се хилеше весело, вече сериозно почерпен с бирата и медовината, които бяха открили в първата кръчма на брега тази сутрин.
— Вече никой не ще да се обзалага с него — рече той и надигна чаша, за да се чукне с Уорик. — За твое здраве, милорд. В началото печелех, ама сега? Не става дори когато се изправи срещу трима или четирима.
Последният рицар, който се бореше с него, видя възможност да сграбчи за крака младия граф. Той се гмурна, но беше просто вдигнат във въздуха и пуснат с трясък на метал, което го остави зашеметен. Ръцете му махаха хаотично като бръмбар, обърнат по гръб. Тълпата зяпачи се развика одобрително и Уорик се усмихна, когато Марч приближи, залитайки, и се тръшна тежко на тревата до него. Едва дишаше и от него на вълни се излъчваше топлина, все едно бяха седнали твърде близко до някоя пещ. Уорик видя как сър Робърт и Джеймсън се надигнаха от техния кръг от факли, за да се присъединят към младия си ученик. Той направи знак да донесат нови халби бира за трима им.