Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, мастър Бруър — рече Маргарет. — Е, сър Джон? Доволен ли сте? Подобни бройки задоволяват ли ви?
Сър Фортескю бе слушал впечатлен. Той отново се поклони с усмивка на уста.
— Ваше Височество, изумен съм. Вярвам, че са достатъчно. Не, убеден съм в това.
Съдията бе готов да продължи, но Хенри Бофорт се прокашля. Може и само от четири години да беше херцог, но доколкото Дери преценяваше, вече беше придобил малко от арогантността на породата. Младият мъж вдигна един-единствен пръст и в отговор най-старшият кралски съдия внезапно си затвори устата.
— Ваше Височество, каква хубава новина — рече той. — Чест е за мен да принадлежа към този кръг — после хвърли поглед към Уилфред Танър, като по лицето му премина сянка на съмнение. — Ще приема всякакъв авторитетен пост в такова… как го нарекохте, милейди? Такова „велико начинание“. Можете да разчитате на моята лоялност, докато и последният рог не засвири отбой.
— О, да, милорд Съмърсет, наистина разчитам — хладно отвърна Маргарет. — Тук няма средна позиция. Твърде дълго го планираме. Тъкмо тази сутрин вече се срещнах с лордовете Бъкингам, Клифорд, Грей и Одли. Благородниците на съпруга ми ще стоят или до него, или на пътя му. Отсега ви казвам, той няма да позволи да се прояви милосърдие към онези, който направят погрешния избор.
Дери тайно се зарадва, когато Хенри Бофорт отново вдигна пръст, за да поиска разрешение да говори. Маргарет сви устни, но му кимна с глава.
— Ваше Височество, щом тези армии ще тръгнат в бой само когато кралят е заплашен, трябва да попитам, къде е сега заплахата? Дори без парламент Йорк сякаш е доволен от всичко, което е спечелил. Уорик е в Кале. Солсбъри организира тържества и лов, но не можем да кажем, че някой от тях пряко е заплашил Негово Величество.
Изражението на Маргарет стана безизразно, докато той говореше, и предишната ѝ топлина изчезна.
— Да. Те смятат, че всички битки са спечелени. Това е важен въпрос и нещо, което ме затруднява. Мислех, че никога няма да го преодолея, докато сър Джон не ми обясни какво представлява Указът за поставяне извън закона. Това е искрата, която ще ги изкара, милорд. Това е камъкът, който ще счупи главите им.
Съмърсет кимна, като докосна с пръст устната си. За Дери бе пределно ясно, че младият херцог не познава тази юридическа мярка. Всички присъстващи се обърнаха към Фортескю, а той раздвижи полупразната си уста, очевидно показвайки удоволствие от тяхното внимание.
— Това е един закон за предатели — започна съдията. — Отдавна е регистриран, но рядко се използва, може би заради властта, която позволява. С кралския печат върху една писмена наредба за поставяне извън закона благородникът се превръща в простолюдие. Титлите му са без покритие, отказва му се унаследяване. Цялото му имущество се връща обратно при краля. Накратко, това е смърт, пълно заличаване на благородния род.
— Йорк никога няма да позволи да се издаде такова нещо — веднага се обади Дери, точно както се бяха разбрали преди това на четири очи с кралицата. Кипна, като видя как сър Джон се усмихна и заклати пръст към него.
— Законът за предателите е създаден да се прилага при най-крайна заплаха срещу кралския род, мастър Бруър. Онези, които са го одобрили, са разбирали, че ще има случаи, в които времето ще е малко, а предателите — опасно близо до успешен край. Тук не сме обременени с изисквания за множество доказателства. Макар че трябва на някакъв етап да мине през парламента, той може да се затвърди в закон и да се предприемат действия дори само при наличен кворум от лордове и съгласието на краля.
За пред Съмърсет Дери започна да масажира челото си, сякаш размишляваше, преструвайки се, че чува всичко това за първи път.
— Сър Джон е подготвил Указа — рече Маргарет. — Съпругът ми е съгласен да сложи печата си отгоре. Лордовете Пърси и Егремонт са загубили не по-малко от всички други със смъртта на баща си. Заедно с вас, милорд Съмърсет, те ще командват Храбреците на съпруга ми — тонът ѝ не му оставяше възможност да откаже и Съмърсет сведе глава. — След като веднъж е задействан, господа, Указът за лишаване от граждански права не може да се възпре. Той е призив за оръжие. Родът на Йорк ще падне или пък ще се бие… и пак ще падне.
Гласът ѝ трепереше, забеляза Дери. Йорк щеше да изскочи като бясно куче насреща им, щом това се чуеше. Само с един свитък хартия кралицата щеше да предизвика война.
Маргарет продължи. Очите ѝ блестяха в този момент, когато беше достигнала целта си след месеци и години на подготовка.
— Съпругът ми ще свика съвет от верни лордове в Ковънтри, за да чуе указа. Никакъв Лондон вече, господа. Ковънтри е само на пет мили оттук. Той ще ни служи за център. Мастър Бруър, ти ще повикаш хората, които са се клели да служат и да отдадат живота си на Короната. Използвай каквито искаш слова, но доведи и последния човек на полето и го обучи. Избрала съм си за командир на моите Храбреци Джеймс Тъчет, барон Одли. А съпругът ми сам ще предвожда армията си на бойното поле.