Света троица [Войните на Розите-2]

Четиримата посетители останаха за миг безмълвни, като всеки оглеждаше другите. Както херцогът, така и съдия Фортескю се смръщиха при вида на Уилфред Танър, който се чешеше по брадичката и сякаш искаше да бъде където и да е другаде, но не и тук. Той неведнъж беше имал контакт със съдии през живота си.

Маргарет изгуби търпение, наблюдавайки напрегнатото им мълчание.

— Милорд Съмърсет, господа, приятели. В името на краля всеки от вас играе роля в един по-голям план. Мастър Бруър тук прекара по пътищата две цели години заради мен, събирайки верни мъже, които са недоволни от лошото отношение към краля от страна на най-влиятелните му лордове. Йорк, Солсбъри и Уорик се присмяха на трона, на Англия и на Короната. Ето, изразих мнението си. Те вдигнаха оръжие, за да убият най-благородните съветници на краля, и въпреки това небесата не се разтвориха да ги накажат. Те все още процъфтяват, перчат се като петли, докато по-добри мъже гният в земята.

Тя осъзна, че е стиснала в юмрук едната си ръка, и я отпусна, гледаше как побелелите ѝ пръсти се разтварят като цвете.

— Не съм прекарала и една нощ оттогава, без да помисля за наказанието на тези мъже. Сър Джон дойде при мен, за да ми обясни какво казва законът, но какво представлява законът, дори този в Англия, ако не може да бъде приложен? Колцина сте накарали да положат клетва като Храбреци на кралицата, мастър Бруър? Колко станаха вече?

Дери премига. У жената, която седеше така застинала, за да им чете лекции, не бе останала и следа от лекия, дружелюбен тон. Той отново видя младата кралица, получила новината за раняването на съпруга си и издигането на Йорк над всичко. Не скръб, а смразяващ бяс. Макар че със сигурност светът ѝ се е разпаднал, този гняв беше като парчета, достатъчно остри, за да те порежат.

— Девет хиляди ще носят лебеда, Ваше Височество. Аз… не мога да отговарям за качеството им в повечето случаи. Макар че около осемстотин рицари са се врекли, останалите са фермери или ковачи и земеделци. Те имат нужда от добри мъже, дето да ги предвождат, но са дали клетва да защитават каузата ви.

— А второто от големите ни начинания, мастър Бруър? Кажете на сър Джон колцина ще носят антилопата на мъжа ми, когато кралят бъде заплашен от враговете си.

— Осем хиляди, Ваше Височество. От Дорсет до Нортъмбърланд — те всички се обучават за дълги походи и да се бият. Просто чакат командата на краля.